Както се казва - знаем си се! И кривичките, и правичките. Но времената станаха такива, че националният ни нихилизъм стигна неподозирани величини. Народът ни се лута от "осанна" до "разпни го" и е склонен от това да обвинява за всичко света, до това да обвинява предимно себе си.
На първо място, броят на дебилите винаги е по-висок от подозирания от вас. На второ място - броят на свестните, интелигентни и почтени българи също е винаги по-висок от подозирания от вас. Както е и навсякъде по света. Никой никъде не очаква героизъм и чудеса от народите. А от тези, които са призвани и имат тежката участ да водят народа напред. И това не са непременно политиците и водачите.
И аз съм имала моменти на отчаяние, когато съм си казвала "Бе от тоя народ нищо не става" при челен сблъсък с товарния влак на глупостта. Но след това попадам на мисъл, разговор, постъпка на някой българин и толкова много се впечатлявам, че си казвам: "Има надежда за нас, след като сред българите има и такива хора!".
Преди съмване е много тъмно. И там в тъмнината не знаеш кой какъв е. Не всекиму е отредено да се бори и да върви срещу общественото мнение и злото на света. Но има и много добри, почтени хора, които правят живота на някого малко по-добър, правят света по-добър. Но прожекторите не са върху тях и делата им остават неизвестни. Но ги има.
В света в момента е война. Война между доброто и злото. Народите винаги са тълпа. Колкото и грубо да звучи, народът не е общност, която може да взема решение. Но всеки народ има хора, които са водачи, които носят светлина, които са пример, които въпреки трудностите и тъмнината, могат да изведат народа напред и нагоре. Цялата история на света е история на личности, които са последвани от хората.
И следващият път, когато видите дете да храни бездомно животно, младеж да помага на възрастен човек да пренесе нещо или да пресече, жена, която засажда цветя пред входа, за да е красиво, човеци, които даравят книги в библиотеката, дори дете, което чете в автобуса, знайте, че има бъдеще за нашия народ. Просто трябва да вдигнем очи и да видим и кривичките, и правичките, и пътя, по който трябва да вървим.
Всеки човек, както и всеки народ си имат съдба. Затова започваме промяната и доброто от самите нас. Днес се усмихнете без причина. Помогнете на някого. Засадете дърво. Нахранете бездомно животно. Помолете се за народа ни. Всеки исторически връх има две гледни точки - от началото и от върха. Но е все едно и също, промяната е в очите на гледащия.
Елена Гунчева-Гривова
