ОТНОСНО ИЗЛИЗАНЕТО ОТ НАТО И ЕС - МИЛИ ХОРА, НЕКА БЪДЕМ РЕАЛИСТИ, ВМЕСТО ДА ВЯРВАМЕ НА ФАЛШИВИ ВОДАЧИ!
Напоследък от доста места се тръби идеята, че България трябвало да отстоява своята независимост и трябвало да напусне ЕС и НАТО.
Ни най-малко не съм апологет на тези две структури и с огромна радост бих приел България да ги напусне.
Обаче, както често се случва, желания и възможности са две много различни неща.
По тази причина проповядвам да бъдем реалисти, а не мечтатели. Мечтите, че родината ни ще стане самостоятелна държава, необвързана със западните военни и икономически блокове звучат прекрасно, патриотично и гордо, обаче, за огромно съжаление, не са нищо друго освен мечти.
Пак за огромно съжаление, тези мечти на милиони българи се експлоатират по най- долен начин от някои политици, като целта е единствено повишаване на личния им и партиен рейтинг.
В Светата Библия е написано:
"И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32). Нека бъдем реалисти и видим истината в очите, а не овчедушна тълпа, вярваща на фалшиви водачи.
България отдавна не е независима държава.
Още след Ньойския договор от 1919 год. тя трайно загуби ролята си на субект е европейската политика. Доколко това се дължи на наши стратегически грешки, на липса на някакъв "исторически късмет" или на подредбата в глобалната геополитика е друг въпрос. Фактът е факт. Станало е.
Тази тенденция се задълбочи особено след 1944, когато родината отново се оказа победена държава и беше "разпределена" в т.нар. социалистически блок, доминиран от победилия във втората световна война СССР.
Впоследствие в основните структури на социалистическия лагер – Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор България играеше ролята на най-верен съюзник на Съветския съюз.
Почти веднага след капитулацията на Националсоциалистическа Германия в 1945 год. нейните победители разбраха, че имат непреодолими идеологически и политически противоречия и поставиха началото на т.нар. Студена война. Съюзниците на Съветския съюз, сред които и България, също се включиха активно в този конфликт, който постепенно се превърна в световен. Краят му дойде след почти 45 год.
На 3 декември 1989 г. на борда на съветския кораб «Максим Горки», близо до бреговете на остров Малта генералният секретар на КПСС Михаил Горбачов подписа капитулация на СССР и целия социалистически блок, отказ от Ялтенските и Потсдамските споразумения и загуба на „студената война”. Това не са теории на конспирацията, а съвсем реална писана история. На същата дата последният лидер на СССР буквално предаде другите европейски социалистически страни на американския президент Джордж Буш старши.
Всичко това беше предшествано от години работа на тайните служби на СССР, САЩ и Великобритания по демонтаж на социалистическата система.
Ако погледнем чисто практично – така беше по-добре отколкото войната да стане гореща или ядрена, но в историята и геополитиката определения като „добре” или „зле” едва ли са уместни.
Фактът пак е факт - за трети път - след 1919 и 1945, България се оказа в лагера на загубилите.
Както е известно, правилата се диктуват от победителите. На това е базирана цялата световна история. Победителите имат правото да се разпореждат с победените. Така е било и така ще бъде.
Затова и у нас скоростно беше наложен западния неолиберализъм и всякакви евроатлантически ценности. Затова и нямаше начин да не станем част от НАТО и ЕС. Никой не ни е питал. Победените не ги питат.
Защо пиша всичко това? За да е ясно, че нито влизането в НАТО и ЕС, нито евентуалното излизане от тях зависят от волята на българската държава...а още по-малко от волята на нейния народ.
Дори и хипотетично (много хипотетично) да си представим, че ще се появи сила, която да обедини огромната част от народа и тази сила тръгне да изкарва страната ни от международните организации, то трезвото и аналитично мислене ще ни покаже, че в такава ситуация моментално ще ни "сготвят" и ще станем я втора Босна, я втори Ирак...което едва ли е добра опция!
Ако някога дойде ден, в който ще е реално възможно да излезем от Евросъюза и североатлантическия пакт, то това ще е при поредното преподреждане на картите в голямата световна политика. Най-вероятно, обаче, това ще означава, че ще минем под друг контрол - на друга сила или организация.
Относно превръщането ни в наистина независима държава - такава опция едва ли е възможна скоро. Единствената вероятност е при някакъв глобален, макар и невоенен конфликт, съществуващите икономически и политически съюзи да се разпаднат, а ние някакси да се промушим през някоя ниша. Но това също е по-скоро далечна надежда…
Вместо да се палим и да вярваме на разни кресльовци, към момента е много по-добре да насочим волята и енергията си в други насоки - на първо място - към образование и самообразование. Изпростяването на нацията ни е много по-голям проблем от участието или неучастието ни в НАТО и ЕС.
Иван Спирдонов
