Преди няколко дни писах до косата на твоя човек. Тя носи вина за суетата му, която го прави послушно вързан за поста. Но ти, ботокс, си този, който му помага много повече.
Ти, ботокс, му даваш острата опънатост на погледа, с който ни инжектира вината, че България се превърна в чудесен гостоприемник за коронавируса. Няма да чуем истината, че пациентите са просто част от една безмилостна хранителна верига, в която здравната система беше оставена да се самоизяде.
Ти, ботокс, прикриваш напъна на всяка бръчица на челото на твоя човек да трепне от факта, че от години болничните заведения канибално източват здравни пътеки. Понякога да оцелеят, друг път да плащат прекалено добре на шепата си охранени началници. В същото време в много от тези болници времето е трагично спряло някъде в миналия век – и като база, и като правила, и като заплащане. Затова и хиляди медицински специалисти просто си биха шута – или към парите на фармацевтичната индустрия, или през Терминал 2.
Без теб, ботокс, щяхме да видим някаква малка следа от притеснение по лицето му, щяхме да усетим как нещо човешко минава през главата му.
Например страх. От това, че не знае колко време ще може да се преструва, че повереният му мъртъв държавен орган мърда. От това, че няма никакъв план за тази криза, но няма и никакъв план за предстоящото важно изпитание, наречено ваксинация на населението.
Без теб, ботокс, щяхме да видим бразда от преминал страх по лицето на твоя човек. От това, че безропотно изпълнява нарежданията на налудничав простак с болно его и страховити зависимости.
Ти, ботокс, заставаш на първа линия в борбата на министъра с истината.
Затова предлагам ти също да получаваш по допълнителни 1000 лв всеки месец, като другите на първа линия. Лично за теб, ботокс. Въпреки че няма можеш да си ги харчиш на воля, там във вашите ботокс земи. Няма да можеш да си намериш някоя красива малка ботокс приятелка, с която да си пиете ботокс питиета в някой ботокс курорт. Няма как някоя сутрин да се събудиш в ботокс хамака между двете ботокс палми близо до ботокс морето.
Защото ти, ботокс, ще останеш вечно изпънат, твърд и непоколебимо безчувствен. Там, в подкожието на твоя човек.
Дръж се, ботокс. Много ще ти е трудно.
Със състрадание,
Радослав Бимбалов, човек с бръчки
