За мъка на Онуй и на генерал Годжи, чувалите за трупове и хладилните камиони останаха празни. Адът не дойде, може би защото всеки ден живеем в него. Пиковете бяха само в истериите на пик-ливите вестници.
Наплашиха всички до степен на суицидни мисли и панически атаки /е, тези които не мислят много/, досадиха до смърт на хората, накараха ни да ходим с маски като престъпници и да си свалим кожите от спирт и дезинфектанти. Промиха мозъците и на без това немислещото население, само и само да втълпят, че Онуй ще ни спаси.
Аз лично подадах сигнал до глаДния прокурор за евентуално извършено престъпление по чл.326 ал.1 от НК срещу Онуй, генерал Годжи и Анание, който сигнал още си стои на входящ номер и явно никой в прокуратурата няма намерение да си мръдне задните части дори да го прочете. Толкоз за правовата държава!
Онуй взе решение да се строи детска болница върху остарелия скелет на недовършената сграда в София. Напук на всички експерти. След възмущението на хората и обсъждането, което организира Президента Радев по темата за детската болница, Онуй веднага се извъртя като околовръстна труженичка и реши да строи чисто нова болница.
Барни Ръбълът твърдеше, че ще подаде оставка, ако мониторинга остане. Е, остана, ама и Барни остана. Той искал да си тръгне, ама нямал желание.
Днес разбираме, че и Цецку е невинен. Разбираемо, то в държава, в която вилнее Онуй, какво да се захващаме за някакви апартаменти. Къщата в Барселона, там е ключът от бараката. Ама и за там Гешев се прави на ударен с мокър парцал по дипломата.
В България политиците не носят отговорност. Носят само пари, къщи, обществени поръчки, наркотици, търговия с влияние. Но отговорност - не. Защото ние не умеем да им я търсим. А когато няма политическа и съдебна отговорност за мафията, ще има друга.
Елена Гунчева
