Същността на страданието е в появата на рекурентни (повтарящи се) необясними пароксизми на паника.
Между паническите атаки, които се проявяват периодично (в рамките на един месец е възможно те да са няколко) пациентът усеща особената тревога на предчувствието.
Тя и безпокойството често са най-ярката декомпенсираща черта на паническото разстройство.
Разпространеността на страданието е сравнително висока – при около 3,5% от населението. Сега числото е два пъти по-голямо.
Заболяванията при жените са два пъти повече в сравнение с мъжете.
При почти половината пациенти (около 45%) имаме устойчиво хроническо протичане на страданието.
Коморбидността на паническото разстройство е ви-сока; обикновено то се придружава от друго психично разстройство. Най-често придружителят е депресия.
За практиката на психотерапевта е важен фактът, че пациентите обикновено търсят помощ за справяне с периодичната пароксизмална тревожност твърде късно, тъй като по правило виждат соматични обяснения на проблема си и той се игнорира.
Причините за паническото разстройство могат да бъдат в областта на емоционалната неустойчивост, в областта на интероцепцията (там често срещаме завишена чувствителност, хиперсензитивност, към телесните усе- щания), във възможностите за самоконтрол, в регистъра на генеалогичните (наследствените) фактори и др. Основната причина сега е страхът от Ковид 19.
При паническото разстройство наблюдаваме така наречения панически порочен кръг, изразяващ се във фазово самоусилване на катастрофизирането на собствените телесни усещания на пациента.
Възприемането на заплахата от заболяеане (и смърт) от Ковид 19 става и под въздейст- вието на външен или вътрешноличностен стимул-тригер (trigger, означава спусък, задействащ механизъм). Това са НОЩ, медиите, слуховете и др.
Следват усещания на тревога и безпокойство.
И когато после се появи някакъв друг стимул-тригер (гняв, вълнение, възбуда, алкохол, моторна активност и др.), той води до телесни усещания, които в четвъртата фаза се интерпретират по драматичен (катастрофически) начин.
От тази интерпретация следва сякаш нова усилена заплаха и т.н.
Паническият порочен кръг произвежда пароксизми на паника.
При поставянето на диагноза паническо разстройство” от страна на психотерапевта е нужно ясно да се видят фазите на паническия кръг и стимулите-тригери, които действат на първата и на третата му фаза.
Това в последствие ще послужи за съставянето на психотерапевтичната схема и за самото провеждане на психотерапията.
Четете моите текстове!
Купувайте и четете моите книги!
Търсете ги в сайта: www.tornadobg.com
акад. Петър Иванов