Поредната отчетна и "изборна" конференция с един единствен кандидат за председател на Движението за права и свободи (ДПС), почти 30 години след учредяването на тая политическа формация за сетен път ми даде повод да си задам въпроса защо го има ДПС? За какви права и свободи се бори това движение, след като в Констиуцията и законите ясно е записано, че всички БЪЛГАРСКИ граждани са равнопоставени пред закона, независимо от техния етнос и религия, имат свобода на словото и на самоопределение, както и правата да изират и да бъдат избирани в политически организации и партии, в Народното събрание и общинските власти ?
От наименованието на "движението", което е и парламентарно представена политическа сила, следва, че членовете на ДПС се чувстват ощетени, лишени от правата и свободите, на които се радват останалите български граждани, които не са членове и симпатизанти на ДПС.
Разбира се, на мен ми е известно, че Конституционният съд няма нищо против съществуването и действията на ДПС, но това не прави моите въпроси наивни, елементарни и дори глупави, тъй като аз съм грамотен и помня кой, кога и защо създаде ДПС. Но силно се подразних от факта, че един диктатор, президентът на съседна Турция Ердоган си позволи да поздрави конференцията на ДПС и така подчерта, че ДПС все пак е етническа партия, независимо от няколкото етнически българи-немюсулмани, които се подвизават в ръководството на формацията. На мен приветствията на диктатора Ердоган ми изглеждат неуместни и много нахални.
Както знаете, в Турция няма партия на българи-християни, които да се борят за правата и свободите си, няма и новини на български в националната телевизия на братска Турция.
Нямам нищо против мюсулманите, християните, евреите, будистите и всички останали религии и народности, представени на демографската карта на Република България.
И така нататък...
Любо Кольовски
