ПЪТУВАНЕТО НА ЕВРОПА В ГРЕНЛАНДИЯ Е ЕДНО ОТ НАЙ-ЖАЛКИТЕ В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА

Групова фотосесия при -30 градуса

ПЪТУВАНЕТО НА ЕВРОПА В ГРЕНЛАНДИЯ Е ЕДНО ОТ НАЙ-ЖАЛКИТЕ В ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА

-------------------

Те дойдоха, направиха си групова снимка, замръзнаха – и се прибраха отново. Успяха да демонстрират собственото си безсилие, като същевременно провокираха още повече Тръмп. А гренландците не ги бяха помолили да дойдат.

.

От Пол Стайган, 19 януари 2026 г.

Снимка: Групова снимка на европейската военна мисия в Гренландия. Генерирана с изкуствен интелект.

-----------------------

Европейската „военна мисия“ в Гренландия (операция „Арктическа издръжливост“ или както там я наричат) изглежда е една от по-жалките идеи в европейската политика за сигурност в последно време.

.

Общо 37 мъже, разпръснати в 8–10 държави – едва достатъчно, за да организират прилично фирмено пътуване в планината, камо ли сериозен възпиращ фактор в Арктика.

.

Франция 15, Германия 13, Швеция 3, Норвегия 2, Великобритания 1. Това не е военно присъствие, а символична групова фотосесия с твърде много знамена.

.

Италианският министър на отбраната Гуидо Кросето го нарече направо нелепо: „Какво ще правят там – ще отидат на експедиция? Звучи като началото на виц.“

.

Разузнаване за 2–4 дни, за да се „идентифицират възможности за бъдещи учения“. В превод: Те прелетяха до там, направиха няколко снимки, замръзнаха малко и се върнаха у дома. Нямаха реален капацитет за задържане на каквато и да е територия в криза, нямаха противовъздушна отбрана, нямаха по-тежки превозни средства, нямаха логистика, която да може да издържи на арктическите зими с течение на времето.

.

Това не беше военна мисия, а политически театър при минус 30 градуса – скъпо, студено и напълно неефективно. Всичко, което постигна, беше да подчертае колко военно безсилни са повечето европейски страни извън американския гръбнак на НАТО. Ако това беше замислено като възпиращ фактор за Съединените щати, то се превърна в неволна пародия на европейската парализа.

.

И най-лошото: Дори не Гренландия го поиска. Дания покани съюзниците си да участват в операция „Арктическа издръжливост“, докато гренландските политици (Муте Егеде и други) ясно заявиха, че не искат повече милитаризационна драма – искат диалог, а не развяване на знамена. Така Европа се появява неканена от домакина, но сама се кани през Копенхаген, мислейки си, че ще впечатли някого.

.

В същото време това провокира достатъчно, за да може администрацията на Тръмп да отговори с нещо реално: Заплаха с допълнителни 10% мита (които ще се повишат до 25%) върху стоки от самите страни, които участваха (Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Холандия, Великобритания, Финландия). Това вече не са просто думи – има икономически натиск, който силно удря износителите, особено във време, когато европейската икономика вече изпитва затруднения.

.

Невежи и некомпетентни

.

Тези „герои“ на европейската мини мисия сякаш са забравили (или най-вероятно никога не са чели) основното споразумение, което регулира всичко това: Споразумението за защита на Гренландия от 1951 г., актуализирано през 2004 г. чрез Споразумението от Игалику.

.

Споразумението от 1951 г. (подписано между Съединените щати и Дания, в рамките на НАТО) дава на Съединените щати правото да създават и управляват „отбранителни зони“ в Гренландия, ако е необходимо за отбраната на НАТО. 

.

На Съединените щати се предоставят широки правомощия да изграждат бази, да придвижват свободно персонал, да контролират въздушния и морския трафик в зоните и да упражняват изключителна юрисдикция над собствените си сили. Няма горна граница за броя на войските или съоръженията – стига това да е оправдано за отбраната на НАТО, Съединените щати могат да имат „толкова военен персонал, колкото желаят“ в определените зони (и да ги разширяват чрез консултации).

.

Актуализацията от 2004 г. (Споразумението от Игалику, подписано в Гренландия с Дания, САЩ и самоуправлението на Гренландия) модернизира всичко: призна ролята на Гренландия, ограничи „зоната на отбрана“ главно до Питуфик (бившата авиобаза Туле), добави механизми за опазване на околната среда и сътрудничество, но не промени същността - САЩ запазиха „неограничен достъп“ до базата и правото да я разширяват, ако е необходимо (с уведомление/консултация с Копенхаген и Нуук). Тя все още дава на САЩ свобода на действие да увеличат присъствието си без датско вето, а само със задължение за информация.

.

Уикипедия и анализи (напр. от History.com, Newsweek, NYT):

.

Споразумението дава на САЩ „широки правомощия“ или „обширен военен достъп“ – администрацията на Тръмп би могла просто да разшири Питуфик или да добави нови райони, без да „купува“ острова, само като се позове на споразумението.

.

Експерти, цитирани във Fortune и New York Times: „Съединените щати биха могли да постигнат почти всяка възможна цел за сигурност съгласно това споразумение“ – и „споразумението им позволява да изграждат, инсталират, поддържат и експлоатират военни бази в цяла Гренландия“.

.

Има последствия за позицията на Тръмп относно ЕС и войната в Украйна

.

Жалката мисия в Гренландия даде на Тръмп поредно извинение да се изтегли от Украйна. 

– Анализатори (напр. в Politico, NYT, Guardian) посочват, че спорът за Гренландия му дава перфектно прикритие: „Защо трябва да защитаваме Европа в Украйна, когато ни блокират в Арктика?“

.

ЕС заплашва да активира „търговската базука“ (официалният инструмент за борба с принудата от 2023 г.) срещу тарифните заплахи на Тръмп за Гренландия, което е класическа самонанесена вреда в забавен каданс.

.

ЕС е подготвил пакет от мита до 30% върху американски стоки (автомобили, пилета, уиски, части за самолети и др.), които бяха замразени след междинното търговско споразумение миналата година. Възобновяването им сега би увеличило цените на вносните стоки в ЕС (отново инфлация!), би навредило на европейските износители, зависими от американския пазар, и би рискувало спирала, в която Тръмп удвоява митата (той вече обяви 10% от 1 февруари, до 25% през юни).

.

И че ЕС може да се сбогува с всякаква американска помощ в Украйна.

.

Много коментатори смятат, че смъртният звън за НАТО вече бие.

.

В момента НАТО е като котката в кутия на Шрьодингер. Ако отворите кутията, ще видите дали НАТО е живо или мъртво. Може би ще се окаже, че клоунската делегация в Гренландия е отворила кутията за нас и ни е показала, че „трансатлантическата общност“ е напълно мъртва?

------------------

Krasimira Filcheva