ПАЗЕТЕ ДЕЦАТА СИ, ТЕ СА ВАШИ!!
Вчера, докато бях зает с поредните йотовщини и прочее прогресивно оплитане в кълчища, пропуснах да ви разкажа историята с Боби...
Това е история за загубено и намерено, на която също не липсва доза идиотизъм...
И така, нека започнем с много кратка предистория...
Двама мои студенти вчера имаха държавен изпит.
Тях ги изпитват, аз съпреживявам, все пак аз съм ги готвил за изпита...
Мина изпитът, те отидоха да празнуват, а аз винаги ходя на шопинг терапия, за да разпусна.
Отидох в близкия Кауфланд и като цяло почнах да се мотая, защото реално нищо не ми трябваше.
И както си се мотая при маслото и прясното мляко и се възмущавам от качество и мърчандайзинг, на метър от мен долита млад господин, видима възраст три, три и малко, със сиво ансамбълче от анцунг и блузка, подходящи за сезона и права руса косица не по модата.
Долита, значи, господинът и почва да рови в някакъв кашон с чипсоподобни пликове (според новата концепция на веригите такива се разхвърлят навсякъде из обекта).
Отивам до него и го питам: "Къде е мама?", при което той се обръща назад, търсейки родител едно с поглед, но не го откри.
Леко се притесни, разпери ръце и повдигна рамене, демек "Знам ли я къде е, все се губи от мен и не ми смогва на темпото", но показа и признаци на тревожност, без да се разреве.
Попитах го: "Искаш ли да я намерим?", на което той кимна утвърдително; все пак е дошъл в магазина с нея и не иска да влиза в обяснителен режим къде я е загубил, след като се прибере вкъщи...
"Дай ми ръчичка!", при което той ме хвана за ръка без грам колебание.
Тръгнахме към най-близкия служител на магазина, който редеше охладена лазаня на 4-5 метра от нас.
Имах стратегия - отиваме при служителя, караме го да се обади на "Информация" и да оповести къде точно е намерен младият господин, за да го съобщят по вътрешната уредба, белким родител едно чуе и реагира...
Излишно е да ви казвам, че стратегията ми започна още от първата секунда да удря на камък - вървейки към служителя, се опитах няколкократно да привлека вниманието му с "Извинете", но той явно не беше свикнал да му се извиняват и отказа да реагира.
Най-накрая, вече на метър от него, ни обърна внимание и аз започнах: "Младият джентълмен..."
Смятах да продължа с "... е загубил родителското си тяло", на което служителят вероятно щеше да реагира с озадачителен поглед, описван в учебниците по психология като "теле в календар", но вече бях достатъчно ядосан, а като се ядосам, ставам язвителен повече от обичайното и вербално почва много да ми личи...
Слава богу, не стигнах до края на изречението, защото някъде на десетина метра иззад регалите с млечни се чу вик: "Бобиии!", на което аз извиках: "Насам" и родител едно се появи.
Връчих Боби на майка му с думите: "Намерихме го, пазим Ви го" (не ме питайте защо в множествено число и уважително, може би реших да включа редящия лазаня в списъка на добрите герои), а тя си го взе и без да каже даже едно "Благодаря" завзе към следващия регал.
Две минути по-късно, вече от другата страна регала с млечни, отново попаднах на Боби и родител едно.
Боби пак беше набрал скорост и се промъкна между две колички с тенденцията да поведе с поне половин обиколка по трасето към безалкохолните.
Спрях го, още ме помнеше: "Боби, не трябва да бягаш така от мама, иди при нея и я хвани за ръката"
Боби послушно тръгна към родителя и вдигна ръчичка си, но представете си изненадата ми, когато беше спрян с думите: "Не, няма нужда!" и ръчичката му беше отблъсната.
А родител едно ме погледна сърдито...
В този момент ми идваше да ѝ клъцна гръцмуля....
Три секунди по-късно пак го загуби - докато тя се дзвереше и дупеше пред инстантните спагети, той се шмугна между двата регала с подправки и пое към витрина с обслужване.
Този път я оставих сама да си го търси...
За такива майка ми казва: "Намерено дете търси загубения си родител!"
Майка ми, чието първо образование е детски учител, впоследствие ме подсети и за друг аспект от историята, който изобщо не бях осъзнал, а именно колко лесно бих могъл да отвлека Боби - подаде ми ръка и, гласувайки ми пълно доверие, тръгна мълчаливо с мен.
Знам, в Кауфланд има камери, но калушевците не са само в Кауфланд.
Родител едно, който не приема тази си роля насериозно, може да изгуби детето си навсякъде, а навън дебнат хищници в човешки образ, пред които дори Калушев, огън под казана му, бледнее!
Не разчитайте всеки път някой като мен да открие и върне следващия Боби!
Пазете децата си, това е най-важният ви ангажимент към тях!
