Писал съм, и то не един път, че България и нейното бъдеще виси на косъм - на косъма на етническия въпрос. А той е толкова тънък, че ако вече не се е скъсал, а според мен - е, то е само защото от камбанарията на властта, на охолството и разкоша този тънък косъм не се забелязва.
Закривайте си очите, колкото искате, запушвайте си ушите с какъвто искате памук и восък, но в този момент, сега - точно в тия часове българите като етнос сме обречени. Изчезването ни от териториите, наречени периодически родина през последните 1300 години е почти сигурно - направо си е.
Въпросът с турското малцинство го оставям настрани не защото не е важен, а защото толкова се е политизирал, че една дума, едно ново акостиране на пристанище или нещо от този род ще го възпламени.
Думата ми е за циганите. Само политически слепец, социален антрополог или социолог, който никога не е напускал синята зона на София, може да не види как тези хора изпълват провинцията, изпълват изоставените села, купуват къщите и имотите с парите, изкарани от бране на ягоди и вадене на картофи в чужбина, и свиват в ъгъла останалите тук-таме бабички и старци по махали, села и паланки.
Обаче животът е такъв. Животът, както казват, не търпи празно пространство, а се изпълва и завзема.
Ако живеете в София или в Пловдив например, или в Сливен, или във Видин, или в Нова Загора, ще се натъкнете на такива "самотни" острови и гета, от които може да ви настръхне кожата.
И ако срещу разрастването на това население не би могло да се противопостави нищо, защото биологията и природата са пожелали това, то трябва с ръка на сърцето да си признаем, че ние като държава се провалихме тотално в усилието да приобщим тези хора към някакви правила.
Кръв ми капе на сърцето, като си помисля колко пари бяха изсипани в бездънната Сахара на ромските включвания, на десетилетията на ромите, на медиаторствата и на какво ли не. Жив свидетел съм как за написване на роман на циганска тематика един ромски културен вожд, член на много важна национална организация, взе десетки хиляди левове. На премиерата на този роман дойдоха един куп държавни хора, пиха шампанско и ядоха хайвер за здравето на автора и неговия роман. И Господ да ми прости за това, което ще кажа, всички знаеха, че този роман го написа един изключително талантлив български белетрист, който нямаше пари да си купи две кюфтета и една бира. Написа го за жълти стотинки.
Този пример с ромския роман сякаш стои встрани от това, което искам да кажа, но ми беше и трудно да го премълча.
А сега за нещо конкретно и предизборно ромско. Няма ден, в който полицията и телевизиите да не ръчкат с дебела тояга в мравуняка на ромската нищета. То не бяха купуване на гласове, то не бяха побоища между кланове и родове, то не бяха репортажи за мръсотии по Столипиново, то не бяха "интервюта" с роми, които едва могат да свържат две думи. Не че няма основание да се пипа със здрава ръка, но на мен това нещо ми изглежда много тенденциозно.
Внушението е следното - като наплашим ромите и като им извием врата, изборите ще са честни като сълза. Само циганите си продават гласовете - никой друг не го прави. Тези, които са си продали задниците и душите, се възмущават до бога от циганите.
Кадрите от тези гета показват латиноамериканския характер на нашата провинция. Но това скоро ще дойде и в София, и в Драгалевци, ще прескочи до Несебър и до Слънчев бряг. Затворени в кула от слонова кост, нашите политически махараджи и каубои умело насочват предизборните прожектори върху фитила на етническото буре с барут. И жалко, и срамно, и опасно.
Първо трябва да направим ревизия на себе си, на морала си, на офшорните си сметки, и тогава да обсаждаме и преграждаме циганските махали.
Николай Милчев
