Погребение, което запечата завета на Хизбула
Погребението на Хасан Насрала в Бейрут стана мощно свидетелство за трайния дух на съпротива, тъй като милиони се събраха, за да почетат паметта му сред останките, оставени от израелската агресия в Южен Ливан и южните предградия на Бейрут. Въпреки разрушенията и постоянните заплахи, решителното неподчинение на народа показа ясно: съпротивата остава твърда.
БЕЙРУТ – Около 13:30 часа е в неделя, 23 февруари. Вътре в огромния градски стадион в Бейрут най-малко 100 000 души, облечени в черно и с жълтите знамена на съпротивата, отдават почитта си, докато ковчезите на покойните генерални секретари на Хизбула Хасан Насрала и Хашем Сафиедин започват да се носят бавно около арената.
Изведнъж триъгълни формации от израелски изтребители F-15 и F-35 пронизват небето с рев, носещи се над стадиона възможно най-ниско. При всяка друга нация, при такъв мрачен повод, това би било въздушна почит към церемонията, която се провежда на земята.
Но това е Ливан – нация, подложена на натиск от обичайните заподозрени, на чиято национална армия е забранено да закупува високотехнологични реактивни изтребители и каквито и да било системи за противовъздушна отбрана. Така че израелското въздушно шоу беше предвидимо поредната провокация, която между другото моментално се обърна срещу извършителите.
Целият стадион, плюс повече от един милион ливанци, събрали се около него – проклеха провокаторите в мощен ропот от обиди и осъдителни забележки. Надделява подигравката, а не яростта. Какво ще правите - Да бомбардирате всички нас едновременно, както направихте със Сайед Насрала на 27 септември 2024 г.? Тук сме и сме готови. Давайте, страхливци.
Да ви напомня това на сърбите, скупчени с хиляди на моста над р. Сава при бомбардировките на НАТО над Белград?
„Смърт на Израел“, скандираха ливанците, а море от юмруци се размахваха. „На твоите услуги, о, Насралла“- реваха всички в унисон.
Израелските ръководители очевидно не са разбрали съобщението им, защото жалкото въздушно шоу над Хасбара се повтори час по-късно, посрещнато с още по-силни викове на подигравка и предизвикателство.
Между другото, ливанските инженери потвърждават, че когато израелските военновъздушни сили са хвърлили десетки синхронизирани бомби върху подземния команден щаб на Хизбула в Дахие, южното предградие на Бейрут, за да убият лидера на съпротивата, това е могло да бъде постигнато само с американско високотехнологично разузнавателно/сателитно ноу-хау.
Събраната човешка информация, която улесни този масивен удар, можеше да бъде събрана само от агенти на терев.
Израелското разузнаване може да се похвали с потенциалното си проникване в някои възли на почти желязната вътрешна организация на Хизбула, както и с притежаването на цялото американско високотехнологично оборудване, от което се нуждае, за да организира всичко. Но когато става дума за истинската битка – израелската окупационна армия всъщност е слабичка.
Майстори на разрушението
И това довежда до безсмисленото опустошение, нанесено от Израел на Южен Ливан след неговата неуспешна „инвазия“. Окупационните войски се опитваха отчаяно в продължение на 66 дни да проникнат дълбоко на юг, но не успяха да напреднат повече от няколко километра през границата, преди веднага да се оттеглят обратно в своите безопасни зони.
Тази ежедневна серия от загуби вбеси израелските лидери, които компенсираха този недостатък, като започнаха непропорционални и безразборни въздушни атаки над Ливан. Цифрите варират, но най-малко 4800 ливанци са били убити в битки и ракетни атаки в южната част, повечето цивилни.
Без осезаеми печалби, но с масивна деморализация на израелските войски на границата с Ливан, Тел Авив буквално молеше Вашингтон да сключи споразумение за прекратяване на огъня с Хизбула.
Това неизбежно отвори терена за истинската и изпитана специалност на една страхлива армия - Отмъщението.
Нищо не подготвя някой свидетел от гредката на останките от безумното разрушение, извършено от израелците в избрани райони на Южен Ливан – от Марун ал-Рас до Одайсе – по-голямата част от тази касапница, причинена СЛЕД сключването на споразумението за прекратяване на огъня.
Марун ал-Рас е на върха на хълм, със стратегически изглед към Палестина в дълбокия фон. Това е класически случай как Израел напълно унищожава село с около 2500 до 3000 жители. По време на прекратяването на огъня израелците – на които им липсваше куража да го окупират по време на войната, след примирието се върнаха и унищожиха всичко – от домове до разрушаването на пътища с булдозери и изкореняването на дървета.
Разходката из пустошта на Марун ал-Рас е олицетворение на микрокосмос на Газа, също толкова непригоден за живеене. И все пак съпротивата е навсякъде – от знамената на Хизбула и безбройните снимки на надлежно почетени местни мъченици.
Одаисе, ударен на палестинската граница, е също толкова ужасяващ случай. За пореден път израелската армия не успя да превземе града след два месеца ожесточени битки с Хизбула. За пореден път примирието беше използвано за операция за отмъщение. Днес Одаисе стои буквално изравнен със земята.
Във всички тези случаи нямаше абсолютно нито едно надникване от медиите на НАТОстан и нито едно осъждане, да не говорим за действие, от страна на ООН.
Тел Авив, очаквано, продължава да нарушава прекратяването на огъня, за което молеше: войските му остават като нашественици на пет позиции на върха на хълма в Южен Ливан, а военновъздушните му сили продължават да нанасят въздушни удари в цялата страна.
Разгледана като парче в мозайка, въздушната провокация в неделя, съчетана с безсмисленото унищожаване на села в Южен Ливан, изобразяват това, което в най-добрия случай трябва да се тълкува като Машина за убиване и за отмъщение, представяща се за национална държава.
Светослав Атаджанов
