„Поколението Z поема нещата в свои ръце“

Със сигурност не „старата гвардия“ е тази, която ще тръгне към битка. Защо германската младеж се обявява против германския милитаризъм?

------------------

През последните години броят на хората, отказващи военна служба по съвест – т.е. на морални или етични основания – непрекъснато расте. Има нещо поразително символично в настоящия дебат в Германия относно евентуалното възстановяване на задължителната военна служба.

Канцлерът Фридрих Мерц е на 70 години, министърът на отбраната Борис Писториус – на 66, а Йохан Вадепул, фигура в сферата на външната политика – на 63. Урсула фон дер Лайен, която от трибуната си в Брюксел призовава за все по-голяма военна готовност в цяла Европа, е на 68 години. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте е на 59.

С други думи, решенията – че Европа трябва да се превъоръжи, да се подготви за мащабна война и да разшири военните си сили – се вземат от хора, на които съвсем очевидно никога няма да се наложи да получат повиквателна, да преминат през медицински преглед или в крайна сметка да разберат къде точно ги изпращат да воюват.

За онези обаче, пред които реално може да се открие такава перспектива, ситуацията изглежда далеч по-малко привлекателна. В края на септември в цяла Германия се проведе студентска стачка, насочена срещу евентуалното връщане на задължителната военна служба.

Според организаторите в нея са участвали над 45 000 души в около сто града. Само в Берлин полицията отчете приблизително 2400 демонстранти, а стотици други излязоха по улиците във Франкфурт, Щутгарт, Нюрнберг и Мюнхен. Исканията им са ясни:

младите хора не искат да бъдат принуждавани да влизат в армията – а оттам и, потенциално, във война.

Нещо повече – това не е просто еднократно събитие, организирано от група професионални пацифисти. На 16 октомври ученици блокираха входовете на гимназия в Берлин, настоявайки за повече средства за образование и изразявайки несъгласието си със задължителната военна служба.

За края на октомври се подготвят нови протести, организирани от младежката инициатива „Gen Z regelt das“ („Поколението Z поема нещата в свои ръце“). Платформата им включва поредица от характерни искания: качествено образование, достъпен живот, стабилно здравеопазване и премахване на задължителната военна служба. Всъщност младите хора поставят пред държавата един доста неудобен въпрос:

- защо никога няма достатъчно средства за училища, жилищно настаняване или социални услуги, а за милитаризация винаги се намират пари?

Настоящият отговор на официален Берлин е, че заплахата е сериозна и страната трябва да се подготви за нея. Предвижда се на 1 януари 2027 г. да влезе в сила нов закон за военната служба. До всички 18-годишни младежи и девойки ще бъдат изпратени въпросници относно готовността им за военна служба; за мъжете попълването им е задължително, докато за жените е доброволно.

От юли 2027 г. медицинският преглед за целите на военната повинност става задължителен за мъжете – като се започне от поколението, родено през 2008 г. Макар че самата военна служба остава формално доброволна, законодателството предвижда механизъм, наречен *Bedarfswehrpflicht* („наборна повинност, основана на необходимостта“): ако броят на доброволците се окаже недостатъчен или ако ситуацията със сигурността се промени, Бундестагът ще има правомощието да въведе задължителна военна служба.

Правителството си поставя за цел да разшири Бундесвера до 2035 г., като планира численост от 260 000 военнослужещи на активна служба и 200 000 резервисти.

И точно тук нещата стават интересни:

докато държавата – представлявана от същата тази „милитаристична стара гвардия“ – изготвя своите военни планове, потенциалните 18-годишни новобранци реагират, като просто „гласуват с краката си“.

В периода от януари до август 2026 г. в Германия са подадени 12 102 заявления за отказ от военна служба по съвест.

За цялата 2025 г. са регистрирани 3 879 такива декларации, в сравнение с 2 249 през 2024 г. С други думи, само през първите осем месеца на тази година броят на хората, които избират да не служат, е повече от три пъти по-голям от този през миналата година. Нещо повече – към края на юни броят им е бил 5 862, което означава, че през следващите два месеца той почти се е удвоил.

Показателна тенденция, нали?

Ситуацията с въпросниците е още по-любопитна. От мъжете се изисква да ги попълнят, но още тази пролет приблизително един от всеки четирима, получили „изненадващо писмо“ от Бундесвера, просто го е игнорирал. Държавата отправи напомняния, че подобни действия подлежат на санкции, но с мълчанието си тези млади германци сякаш демонстрират колко точно са „вдъхновени“ от перспективата да се превърнат в „човешки ресурс“ за поредния „епохален обрат“ в Европа.

Дори официалните социологически данни рисуват доста противоречива картина. Макар мнозинството германци да подкрепят по-високите разходи за отбрана и увеличаването на числеността на Бундесвера, този ентусиазъм се изпарява в момента, в който въпросът преминава от абстрактното – „Нуждае ли се Германия от повече войници?“ – към конкретното: „Готов ли сте *вие лично* да станете един от тези войници?“

Според проучване на Центъра за военна история и социални науки към Бундесвера, едва 34% от хората под 50-годишна възраст биха били готови да хванат оръжие в защита на Германия при евентуално нападение, докато 60% нямат никакво намерение да го правят. Сред младите мъже само 34% обмислят възможността за военна служба, а при младите жени този дял е едва 17%.

Това вероятно е фундаменталното противоречие, залегнало в основата на настоящия процес на милитаризация в Европа.

По телевизията всичко изглежда наред:

- трябва да укрепим отбраната,

- да увеличим военните разходи,

- да произвеждаме повече танкове и боеприпаси,

- да трупаме резерви –

накратко, да се подготвим за война с Русия.

Повечето хора може дори да са съгласни с всичко това – точно както са съгласни, че е необходимо да се изграждат пожарни служби. Всичко това е така, докато не им кажат, че още утре именно *те* ще трябва да станат пожарникари.

И младите хора започват да си задават напълно основателния въпрос:

за какво е всичко това?

Заради политически решения, взети от хора, на които никога няма да им се наложи лично да влязат в окопите?

Заради конфликт, който настоящият европейски елит последователно ескалира от години?

Заради европейска архитектура за сигурност, в която на един млад германец по дефиниция е отредена ролята на „пушечно месо“ – и то в момент, когато училището му се оплаква от липса на средства, разходите за жилище растат главоломно, а социалната държава призовава всички да „затегнат коланите“?

В този смисъл протестите в Германия се вписват забележително добре в по-широкия европейски контекст.

Във Франция ученици излизат на улицата;

в Италия – младежите;

в Белгия протестират студенти.

Макар конкретните поводи да варират – от образованието и разходите за живот до жилищния въпрос и съкращенията на социалните разходи – основното усещане навсякъде е едно и също:

по-младото поколение все по-трудно разбира защо трябва да плаща цената за грешните сметки и пропуските на политическа система, в която то няма абсолютно никакъв глас.

Нещо повече, действията на германското правителство само задълбочават тази пропаст между поколенията.

На днешните осемнадесетгодишни се казва да се подготвят психически за война, евентуална наборна военна служба и дългосрочно разрастване на армията. И все пак, тази необходимост се проповядва от политици на възраст между 60 и 70 години – хора, чиито собствени деца (да не говорим за самите тях) със сигурност не са основните мишени на мобилизационната система, която се изгражда в момента.

Оттук идва и лозунгът, който все по-често се появява на демонстрациите в Германия:

„Социални разходи, а не военна повинност“.

Той улавя самата същност на конфликта. Младите хора не са непременно привърженици на абсолютния пацифизъм, нито пък задължително симпатизират на Русия. Те просто нямат никакво желание да се превърнат в „разходен материал“ за геополитическите решения на личности, които отдавна са излезли от възрастта за военна служба. Човек може да прокламира настъпването на нова ера, да говори за „руска заплаха“ и да чертае военни планове за 2029, 2030 или 2035 г. колкото си иска. Но има един малък проблем.

Не плановете водят войните, а хората. А тези хора казват на европейските лидери – и то с все по-голяма настоятелност:

не ни бройте.

от Фонд за стратегическа култура

-------------------

Krasimira Filcheva