Не ми крадете цветовете,
Лъжливи гаснещи величия, че времето и ветровете
Когато мисля в синьо, виждам нощ,
с предчувствието за любов покълваща.
Или пък дъжд вали със синя мощ,
Или е мъката разкъсваща.
Червеното е залеза ми лунен
и огнени коне да тичат в мрака,
и изгрев златен, нежнострунен,
и тиха страст във мен да чака.
Зелените гори, растящи към небето,
оранжевите, топли слънчогледи
вървят, вървят към слънцето,
което искрящо и усмихнато ги гледа...
Не ми крадете цветовете,
лъжливи гаснещи величия,
чрез ударите на сърцето
към вас нараства безразличие!
НОНА ЙОТОВА
