Посвещава се на разноцветните лампички в главата на Мария Габриелска

Когато мисля в синьо, виждам нощ,

с предчувствието за любов покълваща.

Или пък дъжд вали със синя мощ,

Или е мъката разкъсваща.

Червеното е залеза ми лунен

и огнени коне да тичат в мрака,

и изгрев златен, нежнострунен,

и тиха страст във мен да чака.

Зелените гори, растящи към небето,

оранжевите, топли слънчогледи

вървят, вървят към слънцето,

което искрящо и усмихнато ги гледа...

Не ми крадете цветовете,

лъжливи гаснещи величия,

чрез ударите на сърцето

към вас нараства безразличие!

НОНА ЙОТОВА