Потресаващ разказ! Стисна ме за гърлото. Срам ме, че сме стигнали дотам. Деградация!
ЕВГЕНИ МАРЧЕВ: Полицаите ни пребиха като трупове, после ни снимаха като ловни трофеи
Потресаващ разказ за полицейско насилие от първо лице - за това свидетелства битият от полицията "студент от Хага" Евгени Марчев в ефира на БТВ.
"Пребиха ни и после ни снимаха като ловни трофеи", разказа в предаването "Лице в лице" младият мъж, който е с комоцио.
Евгени Марчев стана известен като "студентът от Хага", който бе влачен и бит от полицаи под колоните на Министерския съвет на протестите миналия петък.
Той не скри и това, което го е потресло най-много.
След като полицаите ги натръшкали по очи на земята под колоните на властта, настъпил най-ужасният момент на тази нощ.
"Най-ужасният момент беше, когато при нас дойде единственото задържано момиче - Цвети. На нея полицаите ѝ разрешиха да седне. Тя беше влачена по земята по ужасен начин, косата ѝ беше раздърпана. Момичето беше с разголена гръд от самото влачене и тогава полицаят започна да я гали по косата и да я снима с телефона си. Молехме му се да не го прави. Той не спря. До мен беше приятелят й Антон, по-късно бяхме заедно в килията – той трудно можеше да си намери място тази вечер. Това е огромно унижение.“
"Бийте ги, докато не им сложите белезници", била заповедта, която чул Евгени. И полицаите ги били - навсякъде, ритали ги, удряли ги по лицето, по главата, в бъбреците. "Сякаш това е един принцип в правораздаването у нас - да те бият, докато не ти сложат белезници. Накрая бяхме нахвърляни 6-7 души като трупове в камионетката. Плюеха ни, подритваха ни. След като ни сложиха белезници, дойде ново нареждане - вече не можете да ги биете".
Марчев, който беше настанен с комоцио в „Пирогов“, разказа за задържането си след напрежението със служители на реда под прозорците на Министерския съвет миналия петък.
„Не бях на първа линия, а няколко метра назад, когато видях, че пред веригата от полицаи се образува напрежение от няколко души, които очевидно бяха влезли в словесен конфликт с тях. В този момент веригата от униформени тръгна напред заедно с палките и със сила и започнаха да крещят да се дръпнем назад. Видях един мъж, който беше нападнат, и нещо в мен трепна. В момента, в който го дръпнах, застанах сам срещу полицаите и вдигнах ръце, за да покажа, че не съм агресивен и не искам да им навредя“, разказа Марчев.
„Подчертавам, че нападението над полицаи е абсолютно престъпление. Това са хора, които са неприкосновени и са там, за да ни пазят“, уточни той.
„Хванаха ме, издърпаха ме и бях повален. Ударих си главата и в този момент полицаите ме грабнаха за ръцете. Тогава получих най-много удари. Един униформен ми нанесе няколко удара в брадата. Това бяха силни удари. Първоначално не припаднах, но когато ударите продължиха, изгубих съзнание. Влачиха ме, не можех да стоя на краката си и отново започнаха множество удари – в бъбреците, в гърба, в главата. Крещях за помощ, очаквайки други техни колеги да дойдат и да се притекат на помощ. Такива не се отзоваха", продължи разказа си студентът.
„В един момент ни сложиха белезниците и ни проснаха на земята. Бяхме с очи към земята, буквално нахвърляни като трупове. Довлачиха ме зад колоните и тогава един от ръководните полицаи каза: „Бийте ги, докато не им се сложат белезниците“.
Те и това правиха. Никой от нас не беше със сложени белезници и получаваше удари“, разказа Евгени Марчев.
„Те ме хващат за ръката и ме издърпват назад. При издърпването вече един от полицаите ме хваща за гърба и ме хвърля назад, аз падам настрани. И един от полицаите, той не беше с маска, почна да ми нанася удари в брадата, два-три удара. При втория-третия удар започнах да усещам, че припадам. Бях проснат. Проснати по този начин с лицето към земята като най-големите наркобарони, задържани в Европа. И точно в този момент усетих какво е да загубиш чувството си на свобода, на гражданска инициатива. Когато някой дойде при теб, без никаква причина и те задържи, ти усещаш, че си никой в тази държава, абсолютно никой“, разказа още Евгени Мирчев.
Евгени продължи с разказа за ареста в Трето районно, където отношението към тях е по-човешко. „Когато бусът дойде да ни отвежда, дойде един полицай усмихнат, имаше едно съжаление, казваше - момчета, спокойно, няма да има повече бой.“
Но арестантите са подложени на нечовешки условия – в обстановка на епидемия те са затворени петима в арест с легла за двама души. Не им е давана храна и вода, въпреки че родителите на Евгени са донесли провизии за всички. Марчев цяла нощ се моли за линейка, защото има сериозни наранявания и трудности с дишането, но такава му е отказвана. Чак сутринта е повикана „Бърза помощ“, той е прегледан и откаран в неврохирургията в „Пирогов“.
В болницата Евгени е строго пазен от двама души полицейска охрана. Лежи заедно с Димитър – момче, задържано на „Орлов мост“ за „словесни атаки“. През цялото време – три дни, Димитър е окован с белезници за ръцете и краката, разпнат на леглото като най-страшния престъпник на България, коментира Марчев. Той самият няма обяснение защо той е оставен без белезници, а другото момче е третирано по този начин. „
"Няма адвокат, няма родител, няма телефон. До тоалетна с охрана. Снеха ми показания като свидетел, срещу мен няма повдигнати обвинения. И аз казвам какво се е случило с Цвети. А полицаят ми вика – нямам място на листа да го запиша.“
Директорът на „Пирогов“ проф. Балтов също се отнесъл фриволно към фактите – в документите е записано, че Евгени напуска болницата на собствен ход, при положение, че той е откаран с количка до колата от служител на лечебното заведение.
Евгени Марчев призова да се извадят записите от камерите пред МС, които да покажат истината за случилото се, както и снимките и клиповете от телефоните на полицаите.
„Призовавам полицията, нека извади записите и да види дали аз някъде докосвам униформен. Не съм хвърлял каквото и да е предмети. Ако искат да разберат какво се случи в този ден, нека съберат телефоните на полицаите. Да видят как сме снимани като ловни трофеи и ни беше повтаряно, че сме трупове, че ще умрем и т.н.“, продължава Евгени да настоява за оповестяването на истината от страшната нощ.
Той е убеден, че полицейското насилие в следващите нощи е предотвратено благодарение на разкриването на тези събития чрез любителски видеозаписи. „Полицаите само от страх, че ги снимат, престанаха. По никакъв начин не съм учуден от случващото се. Полицейското насилие не е прецедент и е нещо нормално за нашите ширини“, допълни Евгени Марчев. „Ако не се направи реформа, тези неща ще продължат“.
Той призова към мирен протест и неконфронтиране с органите на реда.
Валерия Велева
