Повечето хора носят в себе си естествен стремеж към почтеност.
Това е фундаменталната основа, благодарение на която светът все още не се е разпаднал, а обществата успяват да функционират и да се развиват.
Въпреки това често се създава впечатлението, че светът се управлява от малка група подлеци, които налагат волята си чрез измама. Това усещане се дължи главно на факта, че подлостта е хиперактивна и постоянно търси внимание, докато доброто обикновено действа приглушено.
Създава се една тежка, лепкава илюзия, че ни управлява малцинство от подлеци, които диктуват правилата на играта, че лъжата е основната валута, а почтеността е някакъв наивен отживял дефект на характера.
Хората всъщност не са безразлични, когато свеждат поглед и отминават агресията, те го правят защото носят планини на гърба си. Чакат онзи момент, в който товарът ще стане непосилен. Търсят посока и чакат импулс. Търсят някой, който първи да отпусне раменете си от тежестта на бита и да се изправи пред подлеците.
Тогава натрупаното във всички напрежение изведнъж се отпушва.
Точно както се случи вчера. Това доказва, че добрите хора са смазващо мнозинство, не просто като статистика, а като пулсиращ капацитет за действие.
Липсата на справедливост никога не е била породена от липса на ресурс в добрите хора. Проблемът е бил единствено в липсата на координация.
Доблестните хора често остават в сянка, тъй като тяхната енергия е насочена към работа, грижа за близките и изграждане на нещо смислено. Тези занимания не оставят време и енергия за търсене на евтина публичност или участие в излишни конфликти.
В резултат на това агресивното малцинство на подлеците заема голяма част от публично пространство и създава илюзия за безнаказаност.
Ситуацията се променя в момента, в който мнозинството осъзнае, че неговата пасивност всъщност подхранва наглостта на подлеците.
Промяната започва тогава, когато хората спрат да бъдат само наблюдатели и решат да защитят собствените си граници и ценности. Когато тази огромна спяща енергия се трансформира в решителни и координирани действия, структурата на подлостта започва да губи своята опора.
Подлеците разчитат основно на това, че останалите са разделени и уплашени. Тяхното влияние съществува само докато срещу него няма организирана и съзнателна съпротива.
Мнозинството притежава реалния ресурс да изчисти средата си, защото неговата сила произтича от способността му да създава и да поддържа живота.
А истината притежава собствена гравитация и неусетно тегли нещата към естествените им места... и рано или късно възстановява равновесието.
-------
Вчера видях, че добрите хора са повече от подлеците, и са по-силни като капацитет за действие (когато спрат да бъдат само наблюдатели).
Подлеците не са воини, те не защитават идеи, а просто търсят лесна мишена, която няма да отвърне на удара. В момента, в който срещу тях застане жива и организирана общност, те бързат да се приберат обратно в тинята, от която са изпълзели.
Когато нормалните хора се обединят, те не просто побеждават, а погребват подлостта под пластове смисъл.
"Светът няма да бъде разрушен от онези, които вършат зло, а от онези, които ги гледат и не правят нищо." / Алберт Айнщайн
Албена
2 weeks before
Поздравления за смисления и носещ оптимизъм текст! Да бъде!
Коментирай