Правим живота си много по-труден, отколкото е необходимо…

Ние сами правим толкова трудно човешкото си  превъплащаане.

Сякаш не е достатъчно трудно да се родим в смъртни тела, които трябва да изпитват болка, да се разболяват, да се влошават и да умират. Само това би било повече от достатъчно, с което да се справим. След това, на всичкото отгоре, създаваме тези психологически его структури в главите си, които ни правят нещастни по цял куп други причини, които дори не са реални.

Захвърлени сме в този свят и нямаме представа какво се случва, заобиколени от хаотични и непредсказуеми персони, изпълнени с неврози и заблуди, предадени им от предишни поколения, които много бързо ни учат как да сме нещастни, използвайки системи от вярвания, срам, самоомраза и враждебност, лутаме се години, може би създаваме едно-две деца и ги учим как да бъдат толкова луди, колкото сме и ние, а после отпадаме от света и те ни изпращат до гроба. И тогава всичко свършва.

Толкова е странно, нали.

Можем просто да се грижим един за друг и да се държим за ръце, докато  пътуваме към гроба. Когато някой се роди в този странен и мистериозен свят, бихме могли просто да кажем на новодошлия: „Добре дошъл, тук сме само за кратко, но те обичаме и сме тук за теб, докато преживяваме краткото си време заедно на тази планета.“ А след това бихме могли да се прегръщаме, целуваме, плачем и гушкаме, докато се въртим през вселена, която дори най-добрите ни учени не разбират, докато не настъпи нощта.

Бихме могли да го направим, но не го правим. Едва обръщаме внимание на смъртта. Едва обръщаме внимание на факта, че всичко е мистериозно и че големите въпроси на живота са останали напълно без отговор, а науката не може да обясни и милионна част от това, което всъщност се случва около нас.

Вместо това, ние си измисляме истории в главите си, които ни причиняват страдание и недоволство. Истории за това, че сме неадекватни или недостойни за любов. Истории за това как други групи хора са лоши. Истории за това как хората около нас не правят правилните неща. Истории за това как ще можем да се чувстваме добре със себе си, ако просто натрупаме още едно кариерно постижение и постигнем още една житейска цел. Истории за това как хората биват измъчвани вечно, до като умрат, ако не вярват на правилните мисли в главите си. Всякакви истории. Непрестанен ментален шум, на който вярваме с всички сили.

И нищо от това не е истинско. Толкова много се стресираме, размишлявайки за тези непрестанни ментални монолози в главите си, а цялото представление сме си измислили ние. Всичко. Всички недостатъци и недостойнство. Всички врагове и конфликти. Всички грешки и неправилно поведение. Всичко е измислено от нас.

Повечето хора живеят в този въображаем свят от вярвания в  ментални конструкции, които предлагат всякакви причини да се чувстват тревожни, уплашени, враждебни и засрамени. А след това умни манипулатори използват тези чувства, за да ни накарат да се съгласим с войни, несправедливости и цялото саморазрушително човешко поведение, което виждаме днес пред себе си. И затова всичко е толкова объркано.

Светът, такъв какъвто съществува в действителност, не би могъл да бъде по-различен от света, който нашите мисли описват. Животът, преживяван ясно, е толкова различен от живота, филтриран през мисълта ни.

Човешкият организъм може да функционира напълно добре без непрестанно мислено лутане. Мисълта може да бъде нищо повече от полезен инструмент, който се взема, когато е необходим, и се оставя, когато не е, като вниманието си почива в дълбокото чудо на сетивата, вместо в умствено лутане за измислени глупости през целия ден.

Може да е необходима известна работа, за да се отстранят всички вътрешни дисфункции и да се стигне до това ниво на яснота, но това не е толкова работа, която вече полагаме, за да въртим непрекъснато колелата на нашата лудост и да поддържаме всички тези измислени светове, случващи се в главите ни. Внасянето на яснота във вътрешните ни процеси и пробуждането за реалността всъщност е лесният и истински път. Той е много по-спокоен и приятен.

И тогава можем просто да живеем с реалността. Можем просто да бъдем в това пътешествие, такова каквото то всъщност съществува. С цялата красота. Цялата любов. Цялата болка. Цялата смърт. Можем да бъдем с всичко това.. До края.

Автор: djani