След КОВИД ни плашат вече с Климатичния Апокалипсис. Телевизиите показаха пораженията от небивало торнадо в Чехия. Наскоро гледах и филм по канала NATGEO за климатичните промени в страните на Африка, вследствие уж на парниковия ефект. Произвеждайки под 1 % от парниковите емисии, тези страни са най-уязвими от настъпващите катастрофални последици, вследствие на безотговорността на индустриалните страни. До степен, след броени години, повсеместното засушаване да направи континента пустиня и невъзможен за нормален живот. С конфликти и войни за най-елементарното благо – водата и храната. Вълни от емигранти заливат още от сега бившите колониални метрополии и развитите страни.
Ние българите, сме благословени да живеем в географски ширини с ясно изразени четири сезона и богато надарени с вода и природни ресурси. А също така и с разнообразен ландшафт – плодородни низини, гористи планини и топло, незамръзващи море. На база на тези ресурси, достатъчни за всички ни, страната ни би следвало да е земен Рай
Противно на всякаква икономическа и географска логика, обедняваме все повече. Населението ни се топи и за 3 десетилетия сме намалели с почти една третя. С около една трета са се увеличили пустеещите, необратваеми и неполивни земеделски земи. Може би и нас ни е нагазил природен, или друг катаклизъм? И да и не! Все още природата е милостива към нас и с изключение на локални наводнения и слаби земетърси, не е показала унищожителния си нрав.
Значи причините са в самите нас...
Според християнската етика, предателството е особено тежък грях. Най-перфидна форма на предателство е загърбването на принципи и идеали. Кое кара човек да изостави това, което е градил цял живот и към което се е стремил? Пари, притежания, кариеристични цели, завист? Струва ли си да се отречеш от идеалите си и да предадеш себе си? Принципите на човека, определят начина му на живот и личността, която иска да бъде. А който се е изкушил и ги е предал, е човек без собствено лице. Но дори и тогава, ако притежава съвест, никога не спира да се обвинява и да съжалява.
Многобройни са примерите на предателство в историята на изстрадалата ни Родина. Изкушени от щедрите възнаграждения на турските власти, много сънародници са предавари борците за свобода. Историците спорят, от кого е предаден Левски, а истината е, че е от „свой”. Както и, че „коварния куршум, плеснал в челото, вдъхновено и високо” на Ботев е български! Също и в партизанската борба, цената на предателството е наградата за отрязаната бунтовническа глава. Може би това поведение се възпроизвежда и генетично. Гледайки архивни филмови кадри и фотоси, виждаме, как едни и същи хора, един и същ народ, рони сълзи за цар Борис и след петилетка за „вожда и учителя” Г. Димитров. Как с цветя, хляб и сол посреща на Орлов мост германци и руснаци, или американския президент Бил Клинтън. И се питаме - кой е Освободител, кой е Поробител?
В момента сме принудени пак да го преживяваме. Политическите идеали, вечните и нерушими дружби, набивани десетилетия в съзнанието ни, отидоха в небитието. Потомците на тези, които ни ги втълпяваха се опитват да ни зомбират сега с обратен знак за нови идеологеми и „стратегически” приятелства. В безогледната си наглост и алчност, от средно развита страна ни запокитиха в дъното на страните от „третия свят”. Лицемерно хленчейки за членство в Шенген, уж за да опазим Евросъюза от външна eмигрантска вълна, ние сами, неумолимо и необратимо се изселваме там. Отвратени от грабежа и корупцията на предателската ни върхушка и липса на переспективи за новите поколения, още от детската градина учим децата си на чужди езици. Едва завършили отрочетата училище, продаваме имотите си, изтегляме спестяванията си, или задлъжняваме тежко, за да им осигурим чужбинско образование и бъдещо невъзвращенство в родината. Предадени от властниците, предаваме и децата си и страната си. А пътя е постлан с «благи намерения» за добруването им!
Истинско ли е „щастието” на човек постигнал целите си, за сметка на другите? Изоставайки приятели, страната си и идеалите си, губиш част от човешкото, което безвъзвратно умира. Нима целта оправдава средствата, когато оставяш зад гърба си близките с разбити мечти, а самият ти си изпълнен с тъга и безнадеждност? Това е непростима проява на човешка слабост. Единственото, което причинява е болка, разрушение и мъка за изоставените
А природата и геополитиката не търпят вакуум. На мястото на опустелите селца и градчета и в изкупените на безценица земи ще се заселят други. Ще си построят кибуци, деревни, или румелийски чифлици и България ще остане само географско понятие. Като Мизия, Добруджа или Тракия...
Светослав Атаджанов
