Предлагам на Вашето внимание изготвената от мен жалба срещу заповедта на МЗ. Внася се в София, Административен съд - София град, заедно с платежно нареждане за внесена държавна такса за образуване на дело в размер на 10 лева по сметка на съда. Жалбата можете да я пуснете и по куриер.
Адв. Елена Гунчева
ДО
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ-ГРАД
Ж А Л Б А
ОТ…………../ТРИТЕ ИМЕНА/, ЕГН……………………………
С ПОСТОЯНЕН АДРЕС: …………………………………… ТЕЛ………………………………
С Р Е Щ У
ЗАПОВЕД № РД-01-856/19.10.2021 Г. НА МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОСНОВАНИЕ: ЧЛ. 179 ОТ АПК
ОСОБЕНО ИСКАНЕ: СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ПО ЧЛ. 180 АЛ.2 ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.166 АЛ.4 и 2 ОТ АПК
УВАЖАЕМИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,
Със Заповед № РД-01-856 от 19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването, са въведени временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 21.10.2021 г.. Заповедта е издадена на основание чл.61 ал.2 чл.63 ал.4, 5 и 6 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.73 от АПК и във връзка с Решение № 629 на МС от 26.08.2021 г. за удължаване на срока на извънредната епидемична обстановка. Заповедта е издадена по предложение на Главния държавен здравен инспектор. Заповедта е обявена на страницата на Министерство на здравеопазването на 19.10.2021 г., откогато тече и едномесечния срок за оспорването й от заинтересованите лица пред съда.
Заповедта е издадена при съществени процесуални нарушения и противоречи на материални разпоредби на закона, поради което и моля същата да бъде отменена по следните съображения:
При постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 66 и чл. 69, ал. 2 АПК. Изискванията на цитираните разпоредби не са изпълнени. Не е извършено надлежно уведомяване на обществеността за откриване на производство по издаване на общия административен акт.
С изменението на чл. 63 от Закона за здравето, обн. в ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., се създаде нова ал. 10, съгласно която заповедите по ал. 4 и 7 подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Законодателят изрично е посочил в чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, че заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, каквато е и процесната заповед.
Откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Цитираният в оспорената заповед чл.73 от АПК относно издаване на общ административен акт в неотложни случаи, без да се спазят някои от процедурите и изискванията на АПК за съобщаване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта, не може да бъде приложен. Повече от година и половина има епидемична обстановка, видно от цитираните решения на Министерски съвет в заповедта. Издадени са над сто заповеди на Министъра на здравеопазването относно въвеждането на противоепидемичните мерки, като нито една от тях, включително процесната, не са били обсъждани и граждани и други заинтересовани лица не са могли да изразят становище и да се запознаят с проекта на общия административен акт. Когато една епидемична обстановка продължава повече от година, няма как да се позове Министъра на здравеопазването на неотложен случай, за да не спази процедурата по издаване на акта.
Участието на заинтересованите лица в административното производство е в още по-голяма степен необходимо поради това, че оспорената заповед препятства упражняването на основни права по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Съгласно 14 от ЕКПЧ: Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак. В процесната заповед се въвежда дискриминация по отношение на неваксинирани лица и такива, които не представят „зелен сертификат“ относно достъп до редица обществени места и упражняване на основни граждански права и свободи.
Държавата следва да осигури упражняването на основните права и свободи, както и да осигури защита срещу дискриминация, което и предполага широка възможност за участие на заинтересованите лица в производството и предварително обсъждане на техните възражения с цел обосноваване пропорционалността на предприетата мярка.
Оспорената заповед не е мотивирана. Към нея липсва административна преписка, с изключение на доклада на Инспектората на Министерство на правосъдието, към който препраща и който съдържа указания във връзка с отпадане на видеонаблюдението по време на свиждане. Проверката за пропорционалност на административната мярка се дължи от компетентния орган на база принципа на пропорционалност, залегнал в ЕКПЧ и в чл. 6 АПК. Нито в мотивите на заповедта, нито в документите, приложени към преписката, няма дори индиция административният орган да е извършил преценка за пропорционалност на наложената административна мярка и за съответствието и с точно определени цели на закона. Тази преценка е част от задължителната мотивировка на административния акт. При липса на мотиви, не може да се извърши надлежна проверка за законосъобразност на оспорения акт.
В процесната заповед единствените мотиви са цитирани членове от Закона за здравето и АПК, както и решенията на Министерски съвет за въвеждане и удължаване на срока на извънредната епидемична обстановка. Посочено е някакво „предложение от Главния държавен здравен инспектор“, което обаче няма нито входящ номер, нито от коя дата е, нито пък какво точно съдържа това предложение. Макар и отделно да е публикувано на страницата на Министерство на здравеопазването предложението на ГДЗИ, то това не може да санира порока на заповедта относно липсата на мотиви и конкретното посочване на направеното предложение от ГДЗИ.
В заповедта няма срок, в който тя действа. Общите административни актове са с еднократно действие. Тоест, те трябва да имат начален и краен срок и да е посочено докога действат. В процесната заповед няма краен срок, като по този начин тя може да има и безсрочно действие.
Съгласно чл. 8 от Хартата на основните права в Европейския съюз, всеки има право на защита на неговите лични данни. Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Разпоредбите на хартата, предвид чл. 51 от нея, се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза. Хартата не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. В процесната заповед се създават задължения за заинтересованите лица, но не се гарантира законосъобразното събиране и обработване на личните данни на лицата. Видно от съдържанието на заповедта, неясно става кой ще обработва тези данни, включително чувствителни такива, тъй като се отнася до здравословното състояние на заинтересованите лица.
Впрочем, в този смисъл и Комисията за защита на личните данни е приела становище, съгласно което: „Към настоящия момент националното ни законодателство не регламентира разширеното използване на лични данни от Цифровия COVID сертификат на ЕС за цели, различни от улесняването на правото на свободно движение в Съюза по време на пандемията от COVID-19 и само в рамките на определения от Регламент (ЕС) 2021/953 срок. Въпреки това и с оглед необходимостта от спазване на заповедите на министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки, администраторите на лични данни могат да обработват агрегирани (обобщени) данни за ваксинационния статус на лицата, които да ги подпомогнат при извършване на оценката на риска при осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
Единствената правна възможност за администраторите, извън посочената в параграф втори, да осигурят баланс при изпълнението, както на заповедите на министъра на здравеопазването, така и на законодателството за защита на личните данни, е да извършват проверка на Цифровия COVID сертификат на ЕС, без да съхраняват резултатите от нея.Тези действия могат да се извършат само при доброволно представяне на сертификата, а липсата на такова представяне не може да се използва за ограничаване на правата и свободите на физическите лица.“
В самата заповед на Министъра на здравеопазването обаче този ред не е регламентиран, което прави заповедта немотивирана в тази й част и застрашаваща основни права на гражданите при обработката на личните им данни.
Заповедта не е разгласена по подходящ начин. Ноторен факт е, че в медиите няма пълното съдържание на процесната заповед, а нейното съдържание е предадено в обобщен вид, като дори има разминаване в отделните медии относно задълженията на гражданите. Заповедта не е поставена на общодостъпни места, няма я и на хартиен носител. Подчертавам, че общите административни актове следва да бъдат разгласени по подходящ начин. Недопустимо е и нарушаващо основни правила на административния процес е да се задължат гражданите ежедневно да следят страниците на министерствата и в частност Министерство на здравеопазването, за да се запознаят с последното, което Министъра е решил и което засяга техни основни права и свободи. Практиката заповеди, които касаят основни права и свободи, да се публикуват само на страницата на министерството, е порочна и застрашава правата на гражданите, както и насърчава административния произвол, както и затруднява възможността за защита по съдебен ред.
Общият административен акт не може да засяга основни права и свободи, които са уредени в нормативни актове, както и не може да противоречи на нормативни актове. В разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗЗ: „При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.“.
Въведени с процесната заповед мерки не са временни, тъй като липсва краен срок за тях. Конституционният съд на Република България в свое решение Решение № 10 от 23.07.2020 г. на КС на РБ по к. д. № 7 / 2020 г. посочва: Конституционният съд намира, че изискването на Основния закон всяко ограничаване упражняването на права да бъде временно, е постигнато чрез изричното му закрепване в разпоредбите на чл. 63, ал. 4 и 7 ЗЗ. Следователно законът не оставя никаква възможност въвежданите противоепидемични мерки да бъдат постоянни. Макар и не абсолютно определен в закона, срокът на мерките е определяем. Неговата максимална продължителност не би могла да надхвърля срока по чл. 63, ал. 2 ЗЗ, за който е обявена извънредна епидемична обстановка с решение на Министерския съвет. Това, което е по-важно, срокът на всяка въвеждана мярка по ал. 4 - 7 на чл. 63 ЗЗ следва да бъде посочен в заповедта, с която тя се въвежда - на министъра на здравеопазването или на директора на съответната регионална здравна инспекция. Тези заповеди са административни актове, които подлежат на съдебен контрол. По този начин законът създава гаранция, че сроковете за въвеждане на мерките няма да ги превърнат в постоянно ограничение за упражняването на правата и свободите на гражданите. Освен това с възможността, предвидена в закона (чл. 63, ал. 10), за съдебен контрол на административните актове, с които се въвеждат противоепидемичните мерки, се изпълнява конституционното изискване на чл. 120 от Основния закон.“
Предложението на ГДЗИ д-р Кунчев е неиздържано. Същият посочва в предложението, че има повишаване процента на новозаразени. Но не всички заразени са болни. Освен това, общественоизвестен е факта, че наличните тестове за установяване на Ковид-19, са недостатъчно надеждни. В предложението също не е посочено откъде ГДЗИ е установил повишаването на заболеваемостта, не са цитирани доклади от болници, лични лекари и т.н. Не е известно дали са правени аутопсии за установяване на действителната причина за смъртта. В предложението се предлага повече хора да се ваксинират, но ГДЗИ не посочва, че наличните ваксини не са преминали клинични изпитания и в този смисъл могат да носят сериозна опасност за живота и здравето на тези, които са решили да ги приемат преди приключване на клиничните изпитания.
Въведените мерки противоречат на основни права, гарантирани от Конституцията и редица международни актове. В чл.57 ал.3 от Конституцията на Република България е предвидено, че: „При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28 , 29 , 31, ал. 1, 2 и 3 , чл. 32, ал. 1 и чл. 37 .“
В случая е ограничено правото, предвидено в чл.29 ал.1 и 2 от Конституцията: „(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. (2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.“.
По този начин Министърът на здравеопазването с процесната заповед недопустимо и незаконосъобразно ограничава правата на гражданите да бъдат защитени срещу унижаващо отношение и да не бъдат подлагани на медицински, научни и други опити без тяхното доброволно писмено съгласие. Пак подчертавам, че ваксините не са преминали клинични изпитания, следователно всяко едно тяхно използване означава участие в медицински опит. Ваксините срещу Ковид-19 се прилагат доброволно. Поради това и не може със заповед Министърът на здравеопазването да осъществява принуда спрямо неограничен брой български граждани да се ваксинират с неизпитани ваксини, както и да бъдат тествани постоянно, което също може да нанесе вреди на тяхното здраве. ПСР тестовете се правят чрез вземане на проба от носа, което при многократно прилагане със сигурност ще доведе до увреждане на тъканите в носоглътката. От друга страна, тези тестове са платени и изискването за тяхното представяне и актуализиране на всеки 72 часа ще доведе до значителни материални вреди за гражданите.
Самите мерки са нелогични, с което се противоречи на принципа на съразмерност на мерките. С тях се въвеждат ограничения за едни обществени места, докато друг с много по-голяма посещаемост, са освободени от задължението за представяне на сертификат. Няма установен ред за това как ще се проверяват сертификатите, кои служители на тези обществени места ще отговарят за проверката, кои контролни органи ще могат да проверяват и санкционират.
С въведените противоепидемични мерки по процесната заповед, се препятства правото на труд и образование. Български граждани, които не са съгласни да се ваксинират или тестват, няма да бъдат допускани до работните си места, каквито случаи вече има. В този смисъл се ограничава правото им на труд и съответно да получават доходи от труда си. Нарушен е чл.48 от Конституцията на Република България, което право не е сред тези, които могат да бъдат ограничавани дори при извънредно положение.
В чл.57 ал.3 от Конституцията е предвидено ограничаването на основни граждански права, посочени в същата разпоредба, да бъде ограничавано само на основание закон. Само, че, макар и в Закона за здравето да има разпоредба, даваща правото на Министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки, в самия закон няма разпоредба, която да предвижда ограничаване на правата на гражданите. В чл.63 ал. 4 и 5 е посочено: „Мерките по ал. 4 може да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства. (6) Мерките по ал. 4 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите.“.В заповедта е преустановено провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, симпозиуми, обучения, конкурси, изпити и други мероприятия, които не попадат в това правомощие на МЗ да ограничава гражданските права.
В чл.29 от процесната заповед е предвидено работодателите в лечебните заведения за болнична помощ, комплексните онкологични центрове, диализните центрове, хосписите и домовете за възрастни хора да организират работния процес, като допускат до работа само служители с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване. В случая в Кодекса на труда липсва подобно правомощие на работодателя да не допуска работници и служители, ако не отговарят на тези условия, а едновременно с това, заповедта ограничава правото на труд. Няма указания какво се случва с недопуснатите работници и служители, какви ще бъдат последиците и т.н. Това препятства упражняването на основно гражданско право, както и уврежда интересите на българските граждани. В други точки на заповедта - чл.31 се въвеждат недопустими изисквания за 100 % ваксиниран персонал, или такъв, който представи тестове. Няма мотиви в заповедта за финансовата тежест върху гражданите от подобно изискване за тестове и сертификати.
Следва да се подчертае и това, че не всички граждани могат да бъдат ваксинирани дори при тяхно желание. Има хора с тежки хронични заболявания, с алергии, с операции и прочие, които по лекарско предписание не могат да се ваксинират. Подобно ограничаване на правата им, без възможност по здравословни причини да спазват мерките, противоречи не само на здравия разум, но и на Конституцията и основни международни актове по защита на гражданските права.
Ограничаване на правото на достъп на гражданите до обществени места, ограничаване на правото им на труд, както и недопустимата принуда да участват в медицински експеримент с ваксини, непреминали клинични изпитания, не е сред тези, посочени в Закона за здравето, които Министърът може да ограничи. В този смисъл и заповедта противоречи на Закона за здравето и Конституцията на Република България.
Предвид на горното, моля да образувате дело и да ни призовете на съд с Министъра на здравеопазването, като след като се убедите в истиността и основателността на изложените в тази жалба факти и обстоятелства, постановите решение, с което изцяло да отмените процесната РД-01-856 от 19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването, като при отмяна на заповедта, ми пресъдите направените съдебни разноски.
Моля да допуснете следните относими към спора доказателствени искания:
1. Моля да задължите Министърът на здравеопазването да представи пълната административна преписка по издаване на оспорения административен акт, включително да го задължите да представи всички доказателства, приложени към предложението на Главния държавен здравен инспектор, въз основа но което предложение е издадена процесната заповед.
2. Моля да задължите МЗ да представи: 1. Данни относно използваните в България ваксини срещу Ковид-19 относно: съдържание, въздействие, срок на имунитет, странични въздействия, въздействия с други лекарствени препарати, процент ваксинирани срещу Ковид-19, разделени по видове производители на ваксините, установени след първа, втора и трета доза странични ефекти; брой заразени за последния месец преди издаване на заповедта и доказателства по какъв начин са установени броя на заразените; по колко теста и по чия инициатива са правени те, на ден; информация относно заразените с Ковид-19 ваксинирани с ваксини срещу същата болест – брой и процент спрямо всички български граждани; информация за заболелите от Ковид-19 ваксинирани срещу същото заболявания, както и брой летални случаи на ваксинирани срещу Ковид-19 – от самото заболяване или други придружаващи заболявания или внезапни заболявания; информация колко аутопсии на починали от Ковид-19 са направени последната една година, какво са установили – какви увреждания и по какъв начин е установена причината за смъртта; колко пъти е променян протокола за лечение на болни и начина за установяване на заболяването; информация относно процентът на достоверност на наличните тестове за установяване на Ковид-19 – по видове и производител.
Моля след представяне на административната преписка и поисканата информация, да ми бъде дадена възможност и за нови доказателства и доказателствени искания.
ОСОБЕНО ИСКАНЕ: Моля на основание чл. 180 ал.2 във връзка с чл.166 ал.4 във връзка с ал.2, да спрете изпълнението на процесната заповед, тъй като нейното изпълнение може да доведе до значителни и трудно поправими вреди за мен. Недопускането до работа, както и липсата на достъп до определени обществени места, необходимите финансови средства за тестове, са трудно поправими вреди по смисъла на закона. От гледна точка на обществения интерес ограничаването на основни граждански права със заповед на Министъра на здравеопазването, която вероятно е незаконосъобразна, не следва да има допуснато предварително изпълнение. Съгласно чл.63 ал.11 от ЗЗ, законът предвижда предварителното изпълнение на заповедите на Министъра на здравеопазването. Затова и моля съдът да спре предварителното изпълнение на оспорената заповед.
С уважение,
……………/имена и подпис/
