Приличаме на племенно население, което се кръсти и гледа нагоре към небесата за помощ. Да не ни удари сушата, да не се наводним, да не ни удари свлачище, да не се скъсат жиците и да останем без ток, да не се развали метрото, да не плувне във фекалии морето....
Вместо Господ иде джипка и репортери. Цъкат с език, разпитват тези които не са умрели и продължават нататък. Колко "жертвоприношения" сме готови да дадем?