РАНО, ИЛИ КЪСНО ЩЕ ПОВЛЕКАТ КРАК И ДРУГИ...

Когато Турция официално подаде молба за присъединяване към БРИКС в началото на септември, повечето наблюдатели посрещнаха новината като страхотна шега, закъсняла няколко месеца след 1 април. Съдете сами: Турция е пълноправен член на митническия съюз с Европа и огромна част от икономиката на републиката е обвързана с обширния (засега) европейски пазар; Турция е не просто член на НАТО, но активен участник във всички военни операции и втората по сила страна в блока. Турция „държи ключовете” на черноморските проливи, които са от изключително значение за всичко, което сега се случва в Украйна.

Дълбоката интеграция на страната в западните структури и важното й геополитическо положение й дава много лостове, възможности и ползи (да не говорим за международна тежест, която е болезнено важна за чувствителното его на турския лидер). Кой нормален би отказал такава красота? 

Съответно всички плахи приказки за евентуално раздяла на Турция със Запада веднага са прехвърляни в категорията на кандидатурите за наградата „Хюго“ за научна фантастика.

Както се оказва сега, от 2018 г., когато Турция за първи път изрази интереса си да се присъедини към BRICS, турските елити в стила на рискови инвеститори най-накрая решиха коя кошница може да побере повече яйца.

Вчера в интервю за медиите заместник-председателят на турската партия „Ватан” - Хакан Топкурулу заяви, че „присъединяването към БРИКС ще бъде революционно събитие за Турция“ и че сега Турция ще „прекъсне веригата“ на Северноатлантическия алианс. Според турския политик Турция вижда, че „БРИКС се превръща във все по-важен гравитационен център за много бързо развиващи се страни“.Анкара е стигнала до окончателния извод, че „геополитическият център на тежестта се измества от страните с развити икономики“ и е необходимо спешно да се купи билет за поне запазено място, защото билетите вече са разпродадени. А времето наистина тиктака - въпросът за новите членове на БРИКС ще бъде решен след по-малко от месец.

Очевидно е, че медийният и политически компонент на потенциалното присъединяване на Турция към БРИКС, колкото и да е приятно за Ердоган, е от второстепенно значение за една чиста и неусложнена икономика. Според Националния статистически институт на Турция, въз основа на резултатите само от първите седем месеца на 2024 г., Русия вече е основният доставчик на стоки за Турция през този период, възлизащ на 25,81 милиарда долара в парично изражение. Вчера председателят на турския парламент Нуман Куртулмуш каза, че дори на фона на санкционния натиск Турция планира да достигне обем на търговията между Анкара и Москва от сто милиарда долара годишно. Според западни анализатори икономиките на страните от БРИКС са идеално съвместими с Турция, благодарение на което тя може да заеме мястото на ключов разпределителен и енергиен център между Европа, Близкия изток, Африка и Централна Азия.

Заядливите коментатори могат с право да отбележат, че с цялата пламнала любов към БРИКС и Русия, Турция продължава да доставя на Киев дронове, MLRS, тръбна артилерия, бронирани превозни средства и боеприпаси, а също така шумно подкрепя „неделимостта“ на Украйна и осъжда „окупацията“ на Крим.

Това е каквото е. Но, засега..

Русия, която не случайно стана наследник на Византия, също знае как да играе на историческото и геополитическото поле и да пропъжда мухите от котлетите.

Очевидно е, че противоречията между западните центрове на власт бързо се изострят и дори частичното отстраняване на даден играч може сериозно да преначертае картата на игралното поле. Няколко примера: вече конкретно се обсъжда „помирението“ на Турция и Сирия с изтеглянето на турските войски, има дори възможност за среща между Ердоган и Асад в Казан. Анкара публично обяви създаването на антиизраелско ислямско движение, което забива ятаган в гърба на САЩ. Турция активно лобира за отмяна на антируските санкции. Турция успешно потопи американски проект за създаване на логистичен маршрут от Китай до Европа през „средния коридор“ в Армения, заобикаляйки Русия. Заедно с Русия Турция активно продължава да създава газов хъб, с помощта на който Европа гордо ще премине от руски газ към турски, в която газът ще бъде същият, но по-демократичен. 

Появиха се погребални репортажи в западните медии: „САЩ и Европа са обхванати от страх, че Турция се отвръща от Запада“ (Ройтерс); „Западните столици бият тревога за задълбочаването на връзките между Турция и Русия“ (Financial Times); "Türkiye постепенно се отдалечава от Запада. Това ли ни трябва?" ("Гласът на Америка*"). Както пише един американски експерт, "Турция по същество каза, че няма да бъде част от тези два потъващи кораба (НАТО и ЕС): ние напускаме този потъващ Титаник и се качваме на огромен круизен кораб, където е планирано готиното парти."

Светослав Атаджанов