„Колко е трудно да се живее на тоя свят, когато никой не воюва с Русия!”, възкликнал някога лорд Палмерстън. Напразни страдания! Днес почитателите на тази философия са обзети от еуфорично оживление. Отново воюват срещу Русия. Вкупом. С чужди ръце, за чужда сметка и в своя полза. Както обикновено. Животът е прекрасен!
Дръзновени чертожници отново прекрояват картата на Русия.
Няма Русия. Има Ингерманландия, Лапландия, Съединени сибирски щати, Тихоокеанска федерация, Кавказки емират, Тува, Саха, Ичкерия, Башкортостан, Удмуртия, Мордовия…
Няма Русия. Има „Московска република” с размерите на Великото московско княжество през 1462 г…
Още не им е хрумнало да разфасоват Русия на 172 парчета (толкова езика се говорят на територията на РФ); или на 195 държавички (толкова са народите и етническите групи в РФ). Малки сладки хапки…
Картографирането на тази безпределна алчност и грабителски нагон продължава вече 200 години. Два века „цивилизаторски” мерак тресе „цивилизования” Запад – да похити и разчлени Русия, да види Русия разтерзана, покорена, унизена, обругана , оплячкосана и наритана в азиатските степи, а най-добре – в мъртвите сибирски полета… Това е „тяхната” любима Русия.
Нищо не се е променило за 200 години. И няма значение дали става дума за Руската империя, за СССР или за днешна Русия. Никакво. Русия, тази „печална грешка на историята”, тази „държава-еднодневка” (според полския режисьор Мачей Павлицки) съществува! Това е толкова непоносимо!
А една война срещу Русия винаги действа освежаващо, нали така…
І.
1812 г.
„Русия е обречена! Нейната съдба е решена! Ние ще сложим край на 50-годишното гибелно влияние на Русия в Европа!”… И тръгва Наполеон с 650-хилядна армия,1400 оръдия, „Комеди Франсез”, италианската опера, две свои статуи, короната и тържествените одежди, позлатени съдове и прибори, една дивизия готвачи и сервитьори…. Има си план: да разбие руската армия, да влезе триумфално в Москва, да се провъзгласи за император, да разстави роднини, приближени и васали като губернатори, князе и херцози… Две години по-късно руските войски са в Париж.
1853-1856 г.
Кримската война. Лорд Палмерстън „реже” Русия като празнична торта и „раздава” щедри подаръци: на Швеция – Финландия; на Прусия – Прибалтика; на Австрия – Молдавия, Влашко и земите по устието на Дунав; на Турция – Крим и Кавказ… А на Полша отрежда ролята на буфер между Русия и Германия.
1870 г.
Бисмарк. „Могъществото на Русия може да бъде подкопано само чрез отделяне на Украйна… Необходимо е да се насъскат две части на един народ и да наблюдаваме как брат брата убива. Нужно е само да се намерят и отгледат предатели и с тяхна помощ да се промени самосъзнанието на народа до такава степен, че той да ненавижда всичко руско, да ненавижда своя род. Всичко останало е въпрос на време”.
ІІ.
Времето минава, прекрасната Belle Époque секва в оня ден, когато ешелоните откарват войници към окопите на Първата световна война и връщат ковчези… В кървавата утроба на Първата световна ще бъде зачената Втората…
9-10 декември 1917 г.
Веднага след Октомврийската революция Лондон и Париж сключват тайно съглашение и разделят Русия на „зони на действие”. Английска – Дон, Кубан, Кавказ, Средна Азия и северната част от европейската територия на Русия. Френска – Украйна, Крим и Бесарабия. Сибир и Далечният Изток харизват на САЩ и Япония. Това е само прелюдия.
12 януари 1918 г.
Англия, Австралия, Канада, Индия, Франция, САЩ, Италия, Гърция, Румъния, Полша, Япония, Китай, Сърбия, Финландия, Германия, Австро-Унгария и Османската империя започват невиждана интервенция срещу Русия – от Одеса и Севастопол до Далечния Изток и от Сибир до Кавказ. Интервенцията продължава до 22 май 1922 г.
3 март 1918 г.
Брест-Литовски мирен договор. Русия губи Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Беларус и области югоизточно от Кавказ; губи над 1 млн. кв.км. територия, ⅓ от населението (над 60 млн. души), 90 % от въгледобива, 80 % от находищата на желязна руда, над 5 хиляди фабрики и заводи и ⅓ от обработваемите земи. Русия е успешно разчленена и унизена. Ура!
След 8 месеца, през ноември, договорът е непотребен къс хартия, „победителките” Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя са победени, България, и тя „победителка”, се сгромолясва в катастрофична бездна.
Днес българските русофоби прогласяват 3 март 1918 г. за „нашия звезден миг”, честват го като „Ден на победата на България над Болшевишка Русия”, величаят го като „Ден на истинското освобождение на България”, изобретяват някаква митична „Брест-Литовска България” с територия над 200 00 кв. км. и близо 9 млн. население. „Това е българският 3 март!”, крещят патетично. Не. Това е техният 3 март.
19 септември 1918 г.
Доктрина „4-те Русии”: „Русия е твърде голяма и хомогенна за нашата безопасност. Бих искал да видя Сибир като отделна държава, а Европейска Русия – разчленена на три части. Светът ще живее по-спокойно, ако вместо една огромна Русия има четири Русии”. Автор – Едуард Мандел Хаус, наричан Полковника, съветник на президента Уилсън.
1920-1926 г.
Доктрина „Пилсудски” – „Междуморие”. Пилсудски бленува как под доминацията на Полша ще се създаде федерация, просната на три морета – Черно, Балтийско и Адриатическо, и ще включва Литва, Латвия, Естония, Молдавия, Украйна, Румъния, Югославия, Чехословакия, Финландия, Белорусия, Италия, Скандинавия, България, Гърция, Кавказ.
Цел – лишаване на Русия от излаз на море; изграждане на мощен военно-политически субект, който да защити Запада от „комунистическата зараза” и да срази Русия.
Амбицията на Пилсудски е да „разпори Русия по шевовете”, да я затвори в границите от ХVІ в. и така, „лишена от природни богатства, Русия ще стане второстепенна държава”. Сто години по-късно „Междуморието” възкръсна под името „Триморие” и под егидата на САЩ. Целите са същите.
1934-1939 г.
В навечерието на Втората световна война. Полша няма търпение да „разпори Русия по шевовете” и първа сключва договор с нацистка Германия – 26 януари 1934 г., пакт „Хитлер -Пилсудски”.
На 30 септември 1938 Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие подписват „Мюнхенското съглашение”; Полша, Германия и Унгария си поделят Чехословакия, Чърчил нарича Полша „хиената на Европа”.
Доктрината „Пилсудски” неизменно определя политиката на Полша:
Декември 1938 г., позиция на полския Генерален щаб: „Разчленяването на Русия лежи в основата на полската политика на Изток. Полша не трябва да остане пасивна в този прекрасен исторически момент. Основната цел е да се отслаби и да се победи Русия”.
Януари 1939 г., полският външен министър Йозеф Бек пред Рибентроп: „Полша претендира за съветска Украйна и достъп до Черно море”.
„Хиената на Европа” не мени нито козината си, нито нрава. Само покровителите. И те не менят своя нрав. Днес САЩ, Великобритания, Полша и Прибалтика са ястреби. На „демокрацията”…
ІІІ.
22 юни 1941 г.
„Войната с Русия трябва да се води с небивала безпощадност! Руският народ трябва да бъде изтребен! На запад от Урал не трябва да има силна военна държава!”, казва Хитлер. И нацистка Германия нахлува в СССР с 4-милионна армия, 3350 танка, 4389 самолета и 46 000 оръдия.
Още през април-май 1941 г. Хитлер прекроява СССР:
1) Русия да бъде изтласкана отвъд Урал; 2) жителите на балтийските републики да се изселят в централните области; 3) на тяхно място да бъдат заселени немци, датчани, норвежци, холандци и англичани; 4) Крим и Северна Таврия да бъдат прочистени и заселени с немци; 5) Кавказ да бъде раздробен на васални държавици; 6) Средна Азия и Туркестан да образуват мюсюлманска държава; 7) Украйна да получи най-широка автономия, защото тя има почетното задължение да храни Райха и да бъде постоянна заплаха за Москва.
Генерална цел – разчленяване и разпад на СССР, дерусификация, деславянизация, изтребление, грабеж.
Алфред Розенберг вече е парцелирал СССР на 5 Райхскомисариата, 27 Генерални окръга, 7 Генерални комисариата и 7 Зондеркомисариата. Ленинград е или изличен, или прекръстен на Adolfsburg. Белорусия е Weißruthenien (Белорутения), Литва – Litauen, Латвия – Lettland, Естония – Estland. Няма Русия – има Московия.
Поканите за тържествения банкет в хотел „Астория” в Ленинград (Adolfsburg) вече са разпратени, предвидена е реч на Фюрера и грандиозен парад на победителите… Четири години по-късно над Райхстага се развява червеното знаме. Днешните русофоби още не могат да преживеят този факт.
23 юни 1941 г.
Хари Труман, сенатор и бъдещ президент: „Ако ние видим, че побеждава Германия, следва да помагаме на Русия, а като видим, че печели Русия, трябва да помагаме на Германия и по такъв начин те да се избиват взаимно колкото се може повече…”. Така ден след нападението на нацистка Германия над СССР започва
Първата Студена война. Официалната премиера във Фултън ще бъде след 5 години. През 2011г. в същия Фултън тържествено откриха импозантна скулптурна композиция „Желязната завеса”. Централна фигура в монумента – Чърчил.
6 юни 1944 г.
Изминали са 1079 дни (3 години без 16 дни) от нападението на Германия срещу СССР. „Съюзниците” наблюдават хладнокръвно касапницата, организирана от Хитлер. Най-сетне Чърчил настоява да се открие
Втори фронт. Не заради „съюзническа отговорност”, не. А защото: „Първо, Съветска Русия стана смъртна опасност, и второ, трябва незабавно да се създаде нов фронт против нейното стремително настъпление”, и още – за „да се задържат руските варвари колкото може по-далеч на Изток”. Това е истинското предназначение на Втория фронт.
ІV.
19 май 1945.
Операция „Unthinkable”. Германия е капитулирана преди 10 дни. По нареждане на Чърчил е разработена операция за война срещу СССР. „Operation Unthinkable: „Russia: Threat to Western Civilization” British War Cabinet, Joint Planning Staff [Draft and Final Reports: 22 May, 8 June, and 11 July 1945], Public Record Office, CAB 120/691/109040 / 0019/10/2004; („Операция Немислимо: „Русия: заплаха за западната цивилизация”, Британски военен кабинет, Съвместен щаб за планиране [Проект и окончателни доклади: 22 май, 8 юни и 11 юли 1945 г.]“ . 11 август 1945. ).
Начало на операцията – 1 юли 1945.
Участват: 47 англо-американски дивизии и 10-12 германски дивизии.
Направление: Полша.
Цел: изтласкване на СССР от Европа.
Перспектива: тотална война.
Планът е разкрит от Кембриджската петорка и предаден на СССР.
1945 – 1949г.
САЩ разработват серия планове за военни действия срещу СССР: Totality”, „Pincher”, „Broiler”, „Bushwhacker”, „Кrankshaft”, „Fleetwood”, „Kogvill”, „Offtackle”, „Halfmoon”, „Charioteer”, „Frolic”, „Shakedown”, „Trojan”. Те предвиждат ядрени бомбардировки над СССР, унищожаване на стратегически градове, на цялата индустрия и на милиони хора.
18 август 1948 г.
Директива 20/1 на National Security Council – NSC, (Съвет по национална сигурност на САЩ).
Цели и задачи: намаляване до минимум мощта и влиянието на Москва; федерализация (т.е. – разпад); „създаване на ситуация, която ще застави СССР да признае несъстоятелността на своята политика”. Главна цел – „Москва да приеме НАШИТЕ КОНЦЕПЦИИ”.
Уговорка (лицемерна, естествено) – „Без да се засягат престижа и жизнено важните интереси на Съветската държава”.
Принципи: „Ние не сме длъжни да изпитваме никакво чувство на вина. Не е наша работа да размишляваме над вътрешните последствия, както не сме длъжни да мислим, че носим каквато и да било отговорност. Нашата работа е там да се случат вътрешни събития, обаче ние не носим отговорност за това, че се стремим към такова развитие или сме го осъществили…
Ако се появят дружествени към нас режими, те: а) не трябва да имат голяма военна мощ; б) икономически трябва да са силно зависими. Достатъчно е да раздадем оръжие и да окажем военна помощ на всяка некомунистическа власт, контролираща даден район, и да й разрешим да се разправи с комунистическите банди до край. И в този случай ние не сме длъжни да носим отговорност за тази разправа”.
Централна тема – Разделение на СССР:
Прибалтика:
„Възстановяване в
някаква степен на свободата и независимостта на балтийските държави….
След следващата война (sic!) прибалтийските държави не трябва да остават под каквато и да е комунистическа власт”….
Украйна:
„Би било
лекомислено да стигнем до извода, че те (украинците) трябва да получат свобода и да се реализират като независима държава. Ние трябва да сме много внимателни с такъв извод – неговата простота го прави непригоден…
Украинците не проявиха никакви признаци на „нация”, способна успешно и отговорно да носи бремето на независимостта.
Украйна не е ясно определено етническо или географско понятие… Няма ясна разделителна линия между Русия и Украйна….
Основа на „украинизма” са „разликите” в специфичния селски диалект и неголямата разлика в обичаите и фолклора.. .
Икономиката на Украйна е неразривно свързана с икономиката на Русия. Опитите да се откъсне от руската икономика биха били толкова изкуствени и разрушителни, колкото ако отделим Житния Пояс и Великите Езера от икономиката на САЩ…
Ние не можем да бъдем безучастни към чувствата на самите великороси
(т.е. руснаците). Те са най-силният национален елемент както в Руската империя, така и в СССР. Те
ще останат най-силният националент елемент на това пространство, независимо от своя статус. Украинската територия е толкова част от тяхното национално наследство, колкото и Средният Запад е част от нашето.
Решение, което ще се опита напълно да отдели Украйна от останалата част на Русия, ще ни навлече неодобрение и съпротива от нейна страна и може да се поддържа само със сила.
Най-добрият вариант е
федерация, при която Украйна ще се ползва с
политическа и културна автономия, но няма да бъде независима в икономическо и военно отношение… Важно е ние да приемем решение сега и твърдо да се придържаме към него,
за да имат украинците подобаващо се място в семейството на традиционната Руска Империя, неотделяема част от която са…
Ние не трябва да противодействаме пряко, ако без наше участие на територията на Украйна възникне независим режим… Нашата политика трябва да бъде насочена към съхранение на външния неутралитет дотолкова, доколкото нашите интереси – военни или други – няма да бъдат засегнати непосредствено…
Ние не трябва да се обвързваме с такава линия на поведение, която след време ще може да бъде съхранена само с нашата военна помощ”.
19 декември 1949 г.
План „Dropshot” (800 стр.) за унищожение на СССР и неговите съюзници. Разработен по нареждане на президента Труман, разсекретен през 1978 г.
Начало – 1 януари 1957.
Причина – агресия от страна на СССР (предстои да бъде съчинена и/или провокирана).
Участници: 164 дивизии и 20 милиона военни от НАТО.
Оръжия – 300 атомни бомби, общ брой на авиоатаките – 6 000.
Планът е разчетен в 4 фази.
Първа фаза: D-Day (цинична алюзия с откриването на Втори фронт срещу нацистка Германия!) – начало на бомбардировките над СССР и унищожение на 20 млн. съветски граждани и 85% от промишлеността на СССР.
Втора фаза: мащабни настъпателни операции по всички линии на фронта с всички родове войски.
Трета фаза: настъпление на 114 дивизии от запад и на 50 дивизии от юг. Цел – унищожение на въоръжените сили на СССР в Европа. Крайна цел – капитулация на СССР и на неговите съюзници.
Четвърта фаза: установяване на контрол и налагане на условията за капитулация.
Планът разделя СССР на 4 „района на отговорност”. Първи : Западна част; Втори: Кавказ-Украйна; Трети:Урал-Западен Сибир-Туркестан; Четвърти: Източен Сибир-Забайкалие -Приморие. Районите се разделят на 22 „подрайона на отговорност”. Две американски дивизии се разполагат в Москва и по една – в Ленинград, Минск, Мурманск, Горки, Куйбишев, Киев и още 15 града.
Набелязани цели при бомбардировките – 1000. Само в Москва -179 цели, в Ленинград – 145.
На пълно унищожение подлежат още Пекин, Източен Берлин и Варшава.
Общ брой на жертвите – неизчислим. България е в списъка.
Юни 1956 г.
Планът „Dropshot” е детайлизиран в проучването на Стратегическото въздушно командване на САЩ – „Проучване на изискванията за атомни оръжия за 1959 г.”. (Strategic Air Command Atomic Weapons Requirements Study for 1959, produced in June 1956). Обем – над 800 страници.
През 2015 г. огромният масив документи е разсекретен частично и публикуван на страницата на
Националния архив по сигурността в Университета „Джордж Вашингтон”.
Изследовател на документите – Уилям Бър (William Burr), старши анализатор в National Security Archive.
Документът съдържа 3 списъка с цели за поразяване от ГДР до Китай. Всички цели имат приоритетни номера (Designated Ground Zeros – DGZ).
Първи списък – над 1100 военни и граждански летища. Приоритетни цели: в Беларус – 6, Украйна – 7, Естония – 1, Полша – 2, Унгария – 1, ГДР – 5, Китай – 4, Русия – 6. Отделно – военните цели в Москва са 65, в Ленинград – 26.
Втори списък – над 1200 града и градски индустриални зони за „систематично унищожаване”. Москва: 149 цели (с координатите на Кремъл); Ленинград – 145; Будапеща – 120; Източен Берлин – 91; Прага – 72; Талин – 28; Пекин – 23; Севастопол – 23; Варшава – 15.
Определени за унищожение са: основни индустриални структури, фабрики за производство на оборудване в нефтената промишленост, военни, химически и фармацевтични заводи, шлюзове, язовири, електрически мрежи, жп гари, заводи за ремонт на жп оборудване, инфраструктура, електроцентрали, радио и телевизионни станции.
Населението на Москва, Ленинград, Берлин и Варшава е обречено. В категорията „население” няма уточнения за предвидените жертви. Целта е „90 % шанс за унищожаване”.
Според Уилям Бър общият брой на целите е 4 609. От тях – 1 209 ограничени (специализирани, военни) и 3 400 неограничени (граждански). „Неограничени цели” означава, че този списък може да се разширява до безкрай.
Трети списък – кодове, координати и видове оръжия. Атомни бомби с мощност от 1,7 до 9 мегатона. SAC настоява за бомби с мощност 60 мегатона, за да ст
Начало – 1959 г. Бомбардировачите B-47 и В-52 излитат от бази във Великобритания, Испания и Мароко.
Предвидими жертви – към 100 милиона души.
Ръководител на SAC – генерал Къртис ЛеМей (Curtis LeMay), прототип на лудия д-р Стрейнджлав в едноименния филм на Стенли Кубрик, забележителна сатира за Студената война. На финала д-р Стрейнджлав (до този момент в инвалидна количка) изведнъж се изправя, казва „Mein Führer, аз мога да ходя!”, а на фона на ядрения Армагедон звучи песента на Вера Лин „Ще се срещнем отново” („We’ll Meet Again”)…
Цели в България
От общия списък (според оригинала):
Burgas -12, Cherven /p>
[„Dernya” (Дерня) е местност край Полски Тръмбеш, вероятно става дума за Девня], Dimitrovgrad – 7, Khaskovo – 3, Zlati dol -2, Gorna Oryakhovitsa – 2, Eliseina – 2, Vratsa – 3, Ruse – 8, Gorna Dzhumaya/Благоевград – 4, Karlovo – 3, Sopot – 3, Karnobat – 3, Lozarevo -2, Kazanluk – 10, Shipka – 2, Lovech – 5, Pleven – 5, Mala tsurkva – 2, Plovdiv – 11, Asenovgrad – 2, Krichim – 3, Sandanski – 2, Shumen и Kolarovgrad – общо 5 [Коларовград е името на Шумен 1950-1965; очевидно SAC мисли, че това са два града], Sofia – 32, Dimitrovo (Перник, 1949-1962) – 8, Illiyantsi -3, Kurilo – 3, Opitsvet – 2, Pancharevo – 2, Yana – 2, Stalin (Варна 1949-1956) – 13, Yovkovo – 2, Stara Zagora – 6, Dubovo – 2, Nova Zagora – 2, Svishtov – 3, Butovo -2, Levski – 2, Tolbuckin (Добрич 1949-1990) – 4, Verinsko – 2, Gara Kostenets – 2, Septemvri – 2, Vidin – 2, Lom – 3, Yambol – 4, Sliven – 4, Zimnitsa – 2), Zlatinitsa -3
Общо 55 населени места, 229 цели.
От списъка с летищата:
Balchik и Bezmer.
17 юли 1959 г.
Президентът Айзенхауер подписва „Закон за поробените нации” – Public Law 86-90: Captive Nations Week Resolution. Approved Julу 17, 1959. Айзенхауер излиза със специална прокламация № 3303. Така ликвидирането на СССР и на целия Източен блок става закон.
Законът изброява нациите, „поробени от руския комунизъм” чрез „пряка или косвена агресия”: „Полша, Унгария, Литва, Украйна, Чехословакия, Латвия, Естония, Белорусия, Румъния, Източна Германия, България, континентален Китай, Армения, Азърбайджан, Грузия, Северна Корея, Албания, Идел-Урал, Тибет, Казакия, Туркестан, Северен Виетнам и други”.
И „тъй като тези поробени нации”, виждат в САЩ „цитадела на човешките свободи” и „търсят тяхното (на САЩ) водачество за своето освобождение и придобиване на независимост”, „ние трябва официално и ясно да покажем на такива народи историческия факт, че народът на САЩ споделя техния стремеж отново да придобият свобода и независимост”.
Законът обявява третата седмица на юли за „Седмица на поробените нации”, призовава „народа на САЩ да отбележи тази седмица с церемонии и прояви” и задължава всеки президент „да обнародва подобна прокламация ежегодно, докато не бъде достигната свобода и независимост за всички поробени нации на света”.
И всичко това – поради „величието на САЩ”.
Законът е ключов документ на Студената война.
Автор – украинецът Лев Добриански (Lev Eugene Do/p>
роден в Ню Йорк през 1918 в семейство на емигранти. Професор в Джорджтаунския университет, президент на Украинския конгресен комитет на САЩ. Работил в администрацията на Рейгън, консултант в Министерството на отбраната и в разузнавателни агенции. Инициатор на „Мемориал на жертвите на комунизма” на Капитолийския хълм.
Резултат – на територията на САЩ светкавично избуяват емигрантски „антибошевишки национални обединения” и сепаратистки структури – азърбайджански, грузински, туркестански, белоруски, арменски, кавказки, балтийски и главно – украински. Създаден е „Национален комитет на пленените нации” с председател Добриански.
Законът е в сила и днес.
V.
1981 г.
Стратегията „Майер”. Администрацията на Рейгън започва да разработва планове за разпадането на СССР. Инициатор – Хърбърт Е. Майер, специален съветник на директора на ЦРУ. Това е началото на Втората Студена война. Официалната премиера с падането на Берлинската стена ще бъде след 8 години.
1985 г.
Харвардски проект
Преабмюл: „На границата между XX и XXI в. човечеството е заплашено от страшна криза заради недостиг на суровини и енергийни ресурси… Спасението на планетата зависи от пълното унищожение на империята на злото (СССР) и планирано съкращение на населението 10 пъти”.
Програмата е разчетена за 3 петилетки – от 1985 до 2000 г.
Цел – разпадане на СССР и ликвидация на: социалистическата система, Варшавския договор, КПСС, СССР, патриотичното съзнание, Съветската армия, безплатното образование и здравеопазване; обществената и държавна собственост; износ на суровините и богатствата на Русия зад граница.
Проектът е изпълнен. СССР се разпада, след като губи 1/4 от своята територия (5 227 009 kм²) и половината от населението (146 167 139).
1991 г.
Хюстънски проект.
Цел – разчленяването на Русия.
Първи етап – на 4 области: Сибир отива към САЩ; Северо-Западът на Русия – към Германия; Юг и Поволжие – към Турция; Далечният Изток – към Япония.
Втори етап – раздробяване на 26, 45 или 52 парчета.
Препоръка – отношението към Русия да бъде не като към единна държава, а като към случаен сбор малки държавици.
Етническо прочистване:
– затваряне в анклави на руското и рускоезичното население, живеещо в съседни на Русия държави от бившия СССР;
– принуждаване на това население да избяга в Русия, като за целта са позволени всякакви средства – от икономически и дискриминационни до физическо унищожение;
– заселване и завземане на освободените територии.
1992-1993 г.
„Не им пукаше!”.
Джефри Сакс пред „Democracy now!”, 30 август 2022 („Jeffrey Sachs: U.S. Policy & „West’s False Narrative“ Stoking Tensions with Russia, China” („Политиката на САЩ и „фалшивият разказ на Запада” разпалват напрежението с Русия и Китай”):
„През 1992-93 г. бях икономически съветник и на Полша, и на Русия. Основната ми препоръка беше: богатият Запад трябва да им помогне за овладяването на финансовата криза. В случая с Полша правителството на САЩ прие моите препоръки за 8 часа – стабилизационен фонд за милиард долара и анулиране на част от дълговете. Направих същите препоръки за Русия. Всичко беше категорично отхвърлено от Белия дом. Казах: „Но в Полша проработи!”. Те ме гледаха безизразно. Държавният секретар през 1992 г. каза: „Проф. Сакс, няма значение дали съм съгласен с вас или не. Няма да стане”. Бях абсолютно ужасен от измамата и корупцията. Еднополюсната политика се оформяше и беше опустошителна… През 1994-95 г. обяснявах на САЩ, на МВФ и Световната банка какво се случва. Не им пукаше”…
„Най-накрая стигнахме до най-лакомото късче – Русия. Основният джакпот е заложен – цялата държава!”, възкликва Джордж Сорос през 1992 г.
1994 г.
Бжежински: „Новият световен ред при хегемонията на САЩ се създава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия. Няма съмнение, че Русия ще бъде раздробена и под опека. Русия е една излишна страна”. Старият лисугер отправи неприлично предложение към Русия – да се саморазпадне. На: Сибирски Далечен Изток (ориентиран към Китай, Япония и Корея), Санкт-Петербургски регион (към Германия и Скандинавия), още 1-2 рускоезични държави и няколко „неруски държавички”.
1995 г.
Бил Клинтън: „В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми: разчленяване на Русия на дребни държави чрез регионални войни, подобни на тези, които организирахме в Югославия; окончателно разрушаване на ВПК и армията; в откъсналите се от Русия републики да се установят режими, необходими на нас. Ние позволихме на Русия да бъде държава, но империя ще бъде само една страна – САЩ”.
2000 г.
Соломон Паси, есе „Краят на предпоследната империя: Разпадането на Русия”. Препоръка – Русия да се разпадне на 7 части:
– Европейска Русия (Русия) – столица Санкт Петербург, член на ЕС и НАТО, валута – евро;
– Сибир – столица Новосибирск, валута – долар/евро;
– Далекоизточна република – столица Хабаровск, гравитираща към САЩ, Япония, Корея и Тайван, валута – долар/йена;
– Калининград и Карелия – зони на „офшорно благополучие”;
– обособяване на Южноруските територии около Каспийския басейн;
-„страничен продукт на разпада” – „малки независими държавици като Чечня, обособени по етнорелигиозен критерий”.
Според Паси изчегъртването на Русия от картата на света ще донесе вечно щастие и благоденствие на целокупното човечество, защото: „ще срути остатъците от мита за втори геополитически полюс, построен върху морални норми, противоречащи на евроатлантическата ценностна система… ще бъде триумф на либералните ценности… и принос към утвърждаването на съвременната система на международна сигурност”, за да заживеем – най-сетне! – в „един свят без най-голямата по територия страна, която има почти 60% от ресурсите на полезни изкопаеми и граничи с 42% от населението на света”.
Но окончателният „триумф на либералните ценности” предстои. Паси още чака разпадането на Китай…
2002 г. и 2006 г.: „По оценки на световната общност икономически целесъобразно е територията на Русия да бъде населявана от 15 млн.души” (населението на Русия е близо 150 млн.). Наскоро Лех Валенска щедро отпусна на Русия цели 50 млн. население.
VІ.
Война! Най-после! Война икономическа, финансова, търговска, енергийна, информационна, културна, хибридна, прокси, всякаква. Войната продължава 8 години и 8 месеца. Санкциите, наложени на Русия, са към 11 500. По 4-5 на ден. Средно. Ами трудно се живее на тоя свят, когато никой не воюва с Русия, казваше лорд Палмерстън.
Начало – 22 февруари 2014 г.
Неонацистки преврат, финансиран от САЩ с 5 млрд долара. Още тогава написах: „Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия. Войната срещу Русия е война срещу Европа. Европа съучаства в тази самоубийствена война”. Никой не реагира. Днес този очеизваден факт предизвиква див вой сред хоноруваните български русофоби. А Европа започна да разбира. Късно. И по трудния начин.
От 2014 г. „цивилизованият” Запад финансира и въоръжава неонацистката власт в Киев. Украйна е набичкана с оръжия от САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Испания, Израел, Литва, Латвия, Естония, Германия, Канада, Полша, Чехия, Словения, Португалия, Австралия, Швеция, Нидерландия, Гърция, Турция, Люксембург, Хърватия, Дания, Норвегия, Грузия, Белгия, Япония, България…
От 2014 г. за подготовката на ВСУ, „Азов” и „Айдар” се грижат инструктори и съветници от САЩ, Великобритания, Грузия, Израел, Канада, Латвия, Полша, Хърватия, Швеция и Естония.
От 2014 г. САЩ предоставят на Украйна разузнавателна информация.
>От 2014 г. НАТО повтаря баснята „Ние не сме страна в тази война”. Обаче тия дни Столтенберг издаде четата: „Ако Русия победи, това ще бъде поражение за нас”.
От 2014 г. в Източна Украйна се надовлякоха наемници от Литва, Латвия, Естония, Полша, Норвегия, Франция, Финландия, Швеция, Унгария, Италия, Англия, Грузия, Испания.
От 2014 г. украинските и гастролиращите неонацисти избиват и грабят мирното население в Донбас. Но това няма значение за „цивилизования” Запад.
От 2014 г. в Европейския съд за правата на човека са постъпили 5 588 жалби от Донбас срещу издевателствата на неонацистите. Внимание – нула.
От 2014 г. антируската пропаганда ескалира. Брутална, тотална, свирепа. Една гигантска матрица за дезинформация и манипулация. Една побесняла центрофуга. Една чудовищна мисломелачка.
Зад това невиждано токсично творение стои армия от британски и американски политстратези, легион лобисти, тролски пълчища, над 200 PR компании, Facebook, Twitter, Instagram, Youtube, всички познати нам американски институти, фондации и НПО – автори, спонсори и организатори на „цветните революции”; неизброими медии; оглупелите, безпаметни европейски институции и правителства.
Най-могъщите от тези над 200 PR компании (4-5) имат общо над 52 000 PR специалисти, над 15 000 агенции и асоциации, над 320 офиса по света и разполагат с колосални бюджети.
И главно!
От 2014 г. САЩ следват неотклонно своята стратегия „Fuck the EU!”. Формулирана недвусмислено, сто пъти изговорена от официални американски представители. Цели: Европа – заложник на САЩ, Русия – парий, Украйна – свлачище. И това – под лицемерния флаг „защита на евроатлантическите ценности и правата на човека”… Който чел – чел. Няма да повтарям.
От 2014 г. тази война е „една чудесна инвестиция”. За САЩ.
Ген. Джак Кийн, бивш зам.началник-щаб на американската армия пред Fox News, октомври 2022 г.: „От февруари т. г. (2022) инвестирахме 66 млрд долара в Украйна. Само за 66 млрд долара вкарахме Украйна във война с Русия. Инвестициите в Украйна са много печеливши, защото във войната с Русия не умират американци, а украинци. Инвестирахме трохи в Украйна. Това е 1,1% от бюджета. И получаваме непропорционално големи ползи. Подобна инвестиция, особено в украинци, които воюват с Русия в интерес на САЩ, е много изгодна”.
Евроатлантически ценности? Права на човека? Не. Инвестиции. В гибелта на хора, на човеци. Без значение дали са руснаци или украинци, на какъв език говорят, в кой храм се молят.
Избуяха плановете за разчленяване на Русия.
Юни 2022 г. Хелзинкската комисия на САЩ постанови: „Деколонизацията на Русия: морален и стратегически императив”. Което означава – разчленяването и колонизирането на Русия е „морален и стратегически императив”.
Юли 2022 г. Фондация „Джеймстаун” издаде книгата на Януш Бугайски „Провалена държава. Наръчник за разкъсването на Русия” („Failed state. A Guide to Russia’s Rupture”). Предусловие за началото на това разкъсване е „недееспособността на Путин, неговото убийство, елиминирането му от властта или внезапната му естествена смърт”.
Сценарии:
а) отделяне на татари, башкорти, карели, удмурти, мокши, ерзяни, марийци, черкези, балкарци, чеченци, ингуши, калмики, хакаси, алтайци, буряти, тувинци, сахи и етноси от Далечния север, Сибир и Тихоокеанския регион;
б) поява на независими републики:
– Сибирска , Далекоизточна , Коми, Ненецка, Ямало-Ненецка, Саха, Чечня, Хантимансийск, Башкортостан, републиките в Северен Кавказ и Средна Волга; Калининград, Приморска;
– Уралска република (съществувала през 1993 г.), включва областите Свердловска, Пермска, Чалябинска, Тюменска, Курганска и Оренбургска;
– Идел-Урал (съществувала през 1918 г.), конфедерация, с излаз на Каспийско море; включва Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Марий Ел, Удмуртия и Мордовия;
– Планинска република Северен Кавказ (съществувала 1918-1922); конфедерация; включва Дагестан, Чечня, Ингушетия, Осетия, Черкезия, Абхазия и ногайските степи”.
Бугайски съветва „коренните жители да поискат право на самоопределение съгласно Хартата на ООН и Декларацията на ООН от 2017 г. за правата на коренното население”, за да „потвърдят законните си права както върху своите традиционни територии и ресурси”, а също – да поискат „утвърждаване на държавността съгласно Декларацията на Общото събрание на ООН от 1960 г. за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи”.
Но! Тези „протодържави няма да бъдат хомогенни”, „едва ли ще получат бързо международно признание”, някои „ще се превърнат в „замразени държави” с неразрешени вътрешни етнически и териториални конфликти”, други „биха могли да се развият в ембрионални демокрации”. Т.е. – „Множете се и плодете се! Ние няма да ви признаем, но ще ви колонизираме и употребяваме, ще ви храним с празни обещания и фалшиви надежди”.
Така Бугайски възкресява мечтата на Пилсудски да „разпори Русия по шевовете” и да я върне в ХVІ век…
VІІ.
Delirium rusofobicus
Войни, интервенции, блокади. Изолация, провокации, санкции. Демонизация, маккартизъм, неонацизъм. Разчленяване, дискриминация, грабеж. Патологичен реванш за Втората световна война. Подмяна на историята. Безпаметност. Алчност. Бяс!
Drang nach Osten!
200 години…
Велислава Дърева
novovreme.com
