Рияд подпали Червено море, а сега търси “пожарникари“

Саудитска Арабия реши да демонстрира сила в Йемен като удари района на международното летище в Сана и ескалира натиска срещу хусите. Вероятно в Рияд са очаквали познатия сценарий: няколко удара, остри декларации и след това тишина.

Но … хусите явно не са получили сценария.

Отговорът дойде под формата на морско ембарго срещу саудитския износ през Баб ал-Мандеб, ракетни атаки и дронове срещу саудитски цели и кораби.

И …. внезапно се оказа, че най-богатата петролна монархия в региона може да бъде държана в напрежение от движение, което доскоро мнозина на Запад описваха като „локален йеменски проблем“.

След като ситуацията излезе извън контрол, … Саудитска Арабия започна трескаво да кани около 50 държави в нова коалиция за Червено море. Египет, Судан, Джибути и Сомалия вече са в списъка на подкрепящите.

Или казано с други думи: „Помогнете ни да се справим с последствията от собствената ни операция.“

Но най-интересното е, че САЩ са поканени, разбира се, защото всяка близкоизточна коалиция без американския чадър е като НАТО без САЩ …

Проблемът обаче е, че администрацията на Тръмп в момента прилича на шахматист, който играе едновременно на три дъски и не е сигурен на коя губи по-бързо.

От едната страна стои Иран и натискът за по-твърди действия. От другата - страхът от нов скок на цените на петрола преди междинните избори.

А между тях - неприятната подробност, че американските запаси от противовъздушни ракети не са безкрайни.

Вътрешният спор във военното ръководство на САЩ е показателен… Адмирал Брад Купър настоява за по-агресивен подход към иранската инфраструктура, докато генерал Дан Кейн предупреждава, че ентусиазмът за бомбардировки е по-голям от наличните ракети.

Казано по-просто: Пентагонът спори дали да натисне газта, докато таблото вече свети в червено.

А останалите регионални играчи? Те също играят своята игра.

- Оман не иска да жертва ролята си на посредник между Техеран и арабските монархии.

- Турция едва ли ще приеме да изпълнява саудитски инструкции, независимо колко официално е формулирана поканата.

- Европейците по традиция чакат да видят какво ще решат американците, преди да “открият” собственото си мнение по въпроса.

А ОАЕ (ключов играч в Червено море) - дори не са сред първоначално поканените, което говори мнооого за нивото на координация в тази „историческа коалиция“.

И какъв е извода …

Саудитска Арабия вече не се страхува само от хусите, а и от уязвимостта на собствената си петролна система. След кризите около Ормуз все по-голяма част от износа разчита на маршрута през Баб ал-Мандеб. Ако този коридор бъде поставен под постоянна заплаха, саудитските танкери ще трябва да заобикалят Африка …. скъпо, бавно и унизително за държава, която претендира да бъде енергиен център на света.

Хусите междувременно копират иранската тактика: не е нужно да контролираш океана, достатъчно е да можеш да направиш преминаването през него опасно и скъпо.

И така Червено море постепенно се превръща във „втори Ормуз“ - място, където няколко ракети, няколко дрона и много политическа “нервност” могат да разклатят глобалните енергийни пазари повече, отколкото десетки международни срещи.

А най-саркастичният момент е, че всичко това се представя като борба …. за „свобода на корабоплаването“.

Разбира се.

Първо бомбардираш, после получаваш блокада, след това свикваш коалиция и накрая обясняваш, че всъщност защитаваш международната търговия.

А … Червено море вече не е просто йеменски фронт, то е огледало на нещо много по-голямо … и то е ерозията на американската способност да налага ред в регион, там където десетилетия наред смяташе за свой стратегически “двор”.

————

Росица Калинова