С всички средства България трябва да избегне въвличането в тази война

България не трябва да се поддава на милитаристкия делириум, призоваващ към война до победен край.

Европа е в плен на стратегическа слепота. В тази война тя се оказа неспособна да играе своя миротворческа роля.

Благодаря на БНР - Програма Хоризонт за предоставения ефир.

В понеделник Европейската комисия съобщи, че еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон пристига в София за среща с българската отбранителна индустрия. Производството и доставките на оръжие не са само икономически, а преди всичко политически въпрос. В този смисъл, те не са само от компетенциите на еврокомисаря по вътрешния пазар.

Разбира се, в пазарна икономика никой не може да поставя изисквания на българските предприятия. Ако българската държава е в управата на предприятията, тя определя тяхната производствена и търговска политика. И тя не е функция от ничии външни изисквания. Тревожно е, че има опити да се банализира производството на оръжия, като се представя като обикновена икономическа задача. Това е още една стъпка, която ни приближава към войната.

С всички средства България трябва да избегне въвличането в тази война.

На фона на проведената в Стокхолм неформална среща на военните министри в Стокхолм, където бе обсъден план за увеличаване на финансирането за боеприпаси за Украйна с още 2 милиарда евро и незабавно предоставяне на такива от наличните национални запаси, коментирах и позицията на българското правителство, което отхвърли искането на ЕС за предоставяне на оръжия.

Надявам се правителството да прояви твърдост. Логично е да допуснем, че има натиск. България не трябва да се поддава на този милитаристки делириум, който призовава към война до победен край, както казва Урсула фон дер Лайен. Трезвият анализ показва, че това е война на изтощение, в която Европа се изтощава по-бързо от Русия и САЩ. Тази война опустошава Украйна и нейното ожесточаване ускорява кръвопролитията. Ескалацията може да доведе до самоунищожение, ако продължим по този път.

Товаа, което европейците са в правото си да очакват от своите лидери, е не повече боеприпаси, а повече трезвомислие и мирни инициативи, които към момента не се забелязват.

За мен е тревожно, че Европейският съюз се милитаризира. Това е организация, създадена с мисълта да опази мира на континента, която към днешна дата се отдалечава от своята мисия и се превръща в нещо като буфер между НАТО и Русия в този конфликт.

Европа е в плен на стратегическа слепота.

В тази война тя се оказа неспособна да играе своя миротворческа роля. Ние приехме ролята на финансист на войната. Същевременно най-тревожното е, че укрепва и т.нар. „икономика на войната“. Има бизнеси, които печелят от тази касапница. Има спекуланти, които просперират от волатилните цени на суровините. Те не желаят тази война да свършва. Има ги и от двете страни на фронта.

Най-уродливото в нашия неолиберален свят е, че държавите вече не контролират икономическите и политическите процеси. Дори в момента руски газ транзитира през Украйна за Европа. С парите от него Москва финансира войната, а със същия руски газ Европа произвежда оръжие, което доставя на Украйна и с което се убиват руски военнослужещи. Така разни хора от двете страни на фронта печелят по веригата, докато гинат невинни момчета, които вярват, че воюват заради висши съображения. Това е цинизмът на войната в неолиберални условия.

Защо провелият се в София през уикенда поход за мир не намери място в централните новинарски емисии? Нашите медии отдавна са в развод с истината. Омерзен съм, но не съм изненадан от това, че не са отразили събитието. Окуражаващо е, че има хора, които се обявяват против войната. Това стъпка към съзряването на нашето общество.

Що се отнася до критиките срещу българското правителство, че не използва възможностите за изпращане на наличното у нас съветско оръжие на Украйна срещу получаването на модерни западни системи за противовъздушна отбрана: това е смес от въпиеща некомпетентност и цинизъм. От една страна се отнасяме към боеприпасите така, както домакиня се отнася към хартисали продукти в хладилника, които не бива да отидат зян и е по-добре да се употребят, да убият някого. От друга страна ни внушават, че разоръжаването на България е възможност да се почувстваме по-сигурни. Тук вече здравият разум немее, няма какво да се коментира. Да оставим настрана, че подобни схеми, които бяха задействани в няколко други страни, въобще не доведоха до превъоръжаване на съответните национални армии. Това е пропаганда.

Иво Христов