Съвсем доскоро държавата имаше много пари. Милиарди излишъци!? Поне така твърдеше парашутиста, спуснат право в министерски съвет. С този десант, в държавната власт се настани трайно посредствеността. И смъртта. Във всичките и измерения на видимия и невидим свят.
Доскоро имаше много пари и огромен икономически ръст, но днес вече няма. Изпариха се. Изчезнаха някак. Впрочем, имам дълбокото убеждение, че никога не е имало подобни реални финансови средства, освен в манипулираните данни и именно затова предположих, че ни предстои нов сериозен държавен заем. И се оказах прав. Вековен бъдещ спомен за деца и внуци, от престъпна власт, управлявала и експлоатирала дълги години страховете на техните родители. Чутовен срам.
Политическите ни партии, сами виждате, че са единни в действията по грабеж на всякакви финансови потоци. Там нямат противоречия, защото всичко се договаря предварително. Всеки от тези престъпни боклуци знае колко, как и къде ще бъде отчетен неговият дял от плячката. След това казва няколко незначителни, но добре фризирани глупости по телевизията, за да оправдае съучастието си и с това всичко приключва. Народът е прилично прост и бързо ще забрави, защото пред него ще бъдат представени нови етюди от постановката. И отново ще му приложат същата престъпна схема, която той ще приеме за спасителна.
Потъваме като народ в океан от заблуди - презрени, подчинени и обречени. Като жертви, готови да бъдат принесени за курбан на отдавна мъртви богове. Без лично достойнство и без почит към съществуването ни. Имате съмнения!? Не се съмнявайте. Душите на властници и политици са достатъчно лоясали и не от днес нямат морални сетива. Те са актьори в театъра на сенките, в който действителността и илюзията се преплитат в смъртоносна примка от ешафода на отиващите на смърт, които продължават да поздравяват своите палачи. По стар римски порядък. Не, не съм песимист. Виждам много ясно как пред очите ми се разпада здравото и се замества с болно и недъгаво. Как мъртво роденото оживява, за да изпълни прокобата в тъмнината на нашите дни. Виждам.
И все повече вярвам, че мракът ще бъде победен от внезапна светлина и слънцето ще се върне над нашия дом, по усмихнато от преди...
Николай Марков
