СБОГУВАНЕ С БАЙ ДЪН И ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА УКРАЙНА...

Newsweek твърди, че лидерите на демократите са оказали натиск върху Байдън и този уикенд той ще обяви оттеглянето си от президентската надпревара. Удивително навременното заразяване на американския президент с Covid, което, както е известно, е особено опасно на неговата възраст, косвено потвърждава тази информация. Най-малкото, това е сериозно заболяване, което не му позволява да се концентрира достатъчно върху предизборната кампания, което дава на Байдън възможността да „спаси лицето си“ (доколкото това е реалистично при неговите обстоятелства).

Ще разберем в следващите дни дали Байдън ще снеме кандидатурата си този уикенд. Но, така или иначе е очевидно, че ръководството на демократите е решило да се отърве от него още преди националния събор, който трябва да се състои след месец (19-22 август). От гледна точка на предизборната кампания това е абсолютно правилно решение. Демократите получават допълнителен месец за насърчаване на нов кандидат. До изборите (5 ноември) им остават малко повече от три месеца, а на 20 септември (след два месеца) ще започне предварителният вот.

Интересуваме се от вътрешнополитическите проблеми на американците само дотолкова, доколкото засягат външната политика на САЩ. От тази гледна точка Байдън, който вече отказва да участва в президентската предизборна кампаниях се създава известна криза на външнополитическата легитимност. Отказвайки се да бъде преизбран за втори мандат, президентът автоматично се превръща в „куцо пате“ – напускащ лидер, на когото по подразбиране не се препоръчва да взема стратегически важни решения, така че следващото правителство да не бъде принудено да ги преразглежда след четири, или пет месеца.

Повечето съюзници на САЩ вече се фокусират и ориентират върху Тръмп като безспорен победител в изборите. Шансовете му наистина са големи. Както вече беше казано, демократите, вече компрометирани от все още неосъзналия се Байдън, трудно ще издигнат новия лидер до ниво, на което той може да бъде реална алтернатива на Тръмп. Още повече, че окончателното решение кой ще стане кандидат-демократът за президент ще бъде взето едва месец по-късно на конгреса.

Слабите шансове на демократите за победа не отменят значението на номинацията за позиция за отделен политик, тъй като това увеличава тежестта му за в бъдеще. В крайна сметка, дори това да са последните избори в историята на САЩ, все още никой не знае за това и всеки се опитва да получи основа за бъдещето. Именно тази вътрешна борба сред демократите създава криза на легитимността на американската външна политика. Байдън вече не може да взема стратегически решения. Дори и да бъдат приети, никой няма да бърза да ги прилага - ще се опита да изчака потвърждението на следващия президент. В същото време, ако президентът на САЩ (дори и отиващият си) все още може да принуди собствените си служители да се подчиняват, тогава чуждестранните партньори определено ще се опитат да изчакат и да видят как свършва срамната епопея на Байдън - първото президентство през историята на САЩ, чиято легитимност беше поставена под въпрос още от началото на управлението и до неговия край, завършвайки с пълната безпомощност на управляващия екип месеци преди следващите избори.

Ако за основните американски съюзници в Европа и Азиатско-тихоокеанския регион кризата на легитимността на Байдън означава необходимост от изчакване, то за украинските елити тя отваря прозорец на възможности. Поне така си мислят.

Американските прокурратори, които контролират Киев, губят опората си. Те вече не знаят кой е по-ценен за майката история. Зеленски, който ще се бори докрай, или вътрешните му политически опоненти, които мечтаят да постигнат мир на всяка цена. Досега в украинската политика се поддържа крехък баланс поради факта, че Съединените щати не позволиха на „миротворците“ да изядат Зеленски, но на последния също беше забранено да затваря, убива и експулсира от страната прозападни украински политици които се застъпват за спешен мир. Следователно Вашингтон държеше всички врати отворени за себе си, всички пътища свободни.

Сега обаче, когато Съединените щати, с отказа на Байдън да се кандидатира, трябва временно да загубят единния център за вземане на решения, украинската опозиция на Зеленски получава поне три месеца (преди изборите през ноември) и по принцип почти шест месеца (преди встъпването в длъжност на новия президент на САЩ през януари 2025 г.) на действия за относителна свобода. Ако през това време опозиционерите успеят да изядат Зеленски, тогава новата администрация на САЩ просто ще бъде поставена пред свършен факт и ще бъде принудена да играе с картите, които са в ръцете им.

Намаляването на нивото на контрол върху украинската политика от американци, заети с вътрешните си проблеми, вече се отрази на властите в Киев. Проблемът на украинските власти е, че наемниците - политически „камикадзета“, израснали на Майдана на Сорос и свикнали да се обиждат на собствениците си, ще направят изявления и след това ще отидат в затвора, ще избягат от страната, или дори ще отидат в гроба, който са си спечелили. Истинските опозиционери, обединени от желанието да запазят парче от Украйна за себе си като храна и олигарси, в по-голямата си част са извън Украйна от дълго време. Тези, които по някаква причина са останали в Киев, формално не атакуват властите и не са обект на репресии.

Страните отдавна се обвиняват взаимно в предателство на интересите на нацията, но никой не знае чия страна ще заемат останките от нацията (включително въоръжените и сили). По този начин има значителна вероятност през следващите седмици амплитудата на люлеенето на конфронтацията в Киев да достигне максималните си стойности. Страните ще бъдат готови да преминат към опцията за атака във всеки един момент, замръзнали в очакване на грешката на врага, което ще им позволи да атакуват уверено.

В този момент не само вниманието на киевските политици, но и основните сили и средства на двете страни ще бъдат отвлечени от фронта и разгърнати за вътрешна конфронтация. Тази ситуация отваря пред Русия перспективата за прекратяване на СВО, или поне за постигане на стратегически (катастрофални за Киев) териториални успехи и нанасяне на поражение на въоръжените сили на Украйна, от което те вече няма да могат да се възстановят, в оставащите почти месец и половина от лятото - есента на тази година.

Европейският съюз разбира добре това, така че отново, след почти едногодишна пауза, започнаха да заплашват Русия с „война с Европа, ако Москва победи в Украйна“. Има обаче едно предупреждение. Европа не може да се бие без Съединените щати, а Съединените щати не са готови да се бият. И те няма да бъдат готови поне до февруари 2025 г. (докато не бъдат направени всички основни назначения в новата администрация). Така че за Русия прозорецът на възможностите също е широко отворен до края на годината.

Светослав Атаджанов