Как да преобразим политическата класа, без да преобразим преди това себе си като народ и как да се преобразим самите ние без преобразилия се преди това политически, интелектуален и духовен елит? Очевидно, не е възможно едното без другото. И не е важна само датата в календара 6/19 август, отбелязващ празника Преображение Господне, под чийто знак премина част от дните на протеста срещу изпълнителната и прокурорската власт в страната. Важно е духовното събитие да обедини нацията след мъките и съсипията на един безмислен тридесетгодишен Преход.
Поучително осмислен в усилието на всеки да види честно себе си сред пясъците на пустинята, където бол претенденти за мястото на Моисей се кълняха,че едва ли не Сам Бог им се явявал в къпинака и си разговаряли тет а тет за бъдещето на държавата. От нас се искаше само да им верваме. И повярвали, забравяхме, че Моисей го караше на строг пост, че молитвата беше непрекъснато в сърцето му и навлякъл вретище, не се отдели от народа си. Поради което Господ бе с него и даде им изход и брод през морската бездна.
Нашите народни водачи, за разлика от него нямат насищане, молитвата им по форма е сбор от цитати от Вечната книга, по съдържание – от уста, за пред хората, а вретищата– от Версаче и Армани. И вместо да търсят път в безпътицата, наиздигнаха си хотели и сараи /следи в пясъка не остават/, заживявайки като в оазис, нелишени от нищо, а народът живееше с миражи.
Дори до този момент, когато им извика „Вън!”, само че те от дума не разбират и под носа ни погълнаха още един милиард. И още повече взеха да се украсяват с библейски цитати, сякаш с някакви политически труфила, ползвайки Бог за прикритие.Някакъв техен бог.
Безбожната власт днес не преследва за вярата, не руши храмове, тя ги раставрира и ремонтира – вярно,не с лични пари, а с пари от бюджета и по европроекти, тоест, с нашите общи пари, но бие барабана, като че ги вади от джоба си. Затова и църковният клир се чувства лично задължен именно и единствено на тях, спомоществователите с готова народна пара. Все оттам, по личното си благоволение, вади и за учителските заплати на свещенослужителите, откъдето и за нашите мижави заплати и пенсии и въобще, за всичко в държавата. Ще рече човек, вече не от Бога, комуто се молим за насъщния, а от тях лично получаваме хляба си – у тях и хлябът и ножът. От самия Бойко, който ни го подава от святата си десница, от Меди, който философски разпределя порциите и от така наречения Шиши, който най-много ги усвоява, но после подхвърля като манна небесна дарение след дарение.Не ни е известно дали след горещи молитвени и хвалебни дитирамби към вездесъщата политическа , съответно и финансова, троица,но факт е, че молбите на определени, посочени от нейния пръст избраници биват удовлетворявани щедро, според вярата им. Докато всички останали пребиваваме в трийсетгодишно молитвено очакване. Напоследък – под зоркия поглед на Цитиращия Писанието, осенен с усещането на Божий инструмент, разбирай, техен си инструмент, готов да се намеси веднага, ако нещо с порциона се обърка.
Засега всичко върви по мед и масло и няма никаква причина той да се намесва, където не му е работа. А там – където го призовава Апостола, за да внесе светлина в тъмнината, според изповедта му пред Националното съвещание на прокурорите, свикано с тази цел.И понеже, както е казано, не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста, затуй и залягат над Божия закон, за да разпръскват светлината му, вместо българското школо да върши това изначално.И с подбрани цитати, когато сметнат за необходимо, да внасят лъч светлина в безпросветната тъмница, в каквато превърнаха България. Под ръка е и духовната магерница от любими медии, нагърбила се с нелеката задача да сервира на аудиторията духовни деликатеси по собствена рецепта.
О, свято Преображение, как да вкусим твоите духовни плодове без отрезвяване и покаяние! Кой,вместо на Бога, се кланяше на тези, които се опитват да седнат на Неговия неприкосновен трон? Кой им редеше похвални слова в медиите? Кой пазаруваше тиражите с лъжи и семки-занимавки? И кой гледаше да се вреди в изборните им листи или поне да се щракне рамо до рамо с някого от тях – за спомен, пък и дано служба някаква заслужи?
Защо е тогава тази нестихваща, небивала ярост? Май на себе си всъщност, не можем да простим, дори да проумеем не можем, как е възможно, но как е възможно да стигнем дотук! Цели тридесет години, половин живот, който, уви, няма как да върнем назад и да изживеем другояче. Самите ние обърквахме очакваното със сбъднато, увенчавахме ги с ореол, самозаблуждавахме се, че добрали се до отговорен пост, отговарят и на изискванията да го заемат, сливайки се обаче, само с неговия декорум, с декорацията, с фасадата. Така си отгледахме новите идоли, отгледахме си чудовища. И когато този външен декорум се пропукваше и лъсваше цялата, непоносима за съзерцание, вътрешност, проглеждахме за пореден път. И какво да видим – вътрешността се оказваше куха идолска пустота и интелектуална нищожност, пред които сме принасяли неизброими жертви, достойнствата на духа ни.
Само че на идоли се кланят езичниците, в каквито – да погледнем и вътре в себе си – сме се превърнали. Хора със зряло християнско самосъзнание съдят по делата, не могат лесно да бъдат излъгани онези, живеещите Евангелието, а не цитиращите го, пазещите, а не престъпващите Божиите заповеди, първоосновата на човешкия личен и обществен морал.
И сега е трудно да си простим, че и на тези, последните най-много повервахме,пак слепешката, превръщайки се от ден в ден в нужния им лош материал, в хора прости, за да се разбираме, в злобни гадове, в изроди, в развилняла се алкохолизирана тълпа, в стадо, което трябва да бъде натикано с тояга в кошарата...И най-накрая, в какво друго, освен в едно човеконасекомо, онова от мрачната новела на Кафка „Метаморфозата”, докарано до там да изпитва вина и срам за съществуването си. Вина и срам пред обединена благоденстваща Европа, в която всъщност, няма място за нас. Която, като Грета, сестрата на преобразилия се в насекомо Грегор, безучастно наблюдава нашето българско антипреображение и по всичко личи,смята като нея, че е по-добре да ни няма.
Да, наистина не може повече да се живее в безводна бездуховна пустош, без живата вода, която дава смисъл на всеки човешки живот, на всяко човешко общество.И когато някой сложи ръка на водните извори, все ще се намери някоя Иудит да свали главата му и я размаха пред обсаденото множество, както се случва с военачалника Олоферн,предводителя на асирийската войска при настъплението му срещу богоизбрания народ /Книга Иудит, гл.13:4–15/. Може и да не е толкова благочестива като библейската, по-скоро някоя отмъстителна ериния, раздаваща възмездие. И по-скоро,не лично, а специално поръчано, нека не ни будалкат с женски истории.
Но чудовището, заякнало на наш гръб, е многоглаво, с регенериращи способности и с неутолима жажада, а главите му не си живеят в мир и сговор. И дълго ще се насищат с подхвърлената глава, заемайки след това нейното място, самоизяждайки се, за да продължат с нас. Това е тяхната метаморфоза.
Бог е Бог на народите и от чреслата на народа Той въздига достойни негови предводители. Ние обаче, не случихме на народни синове, а на изтърсаци, родени от утробата на Държавна сигурност и на партийни номенклатури, недоносчета, закърнели в духовното си развитие, канибали, оглозгали до кокал държавата и народа си.
Още Овидий в своята поема „Метаморфози” възпява човешкия лик, създаден от Твореца, за да вижда небето и „да свръща очи към звездите”, за разлика от другите твари, наведени да гледат земята. Не ще можем,наведени, да гледаме небето и звездите, наведени пред кухи идоли и ненаситни чудовища. Не ще можем без истинското божествено преображение да си върнем България, да си върнем Държавата на Духа, както безпогрешно я е определил академик Лихачов, от висотата на своято ерудираност и богопознание. Държавата на Светия Дух, вдъхващ живот на всеки човек и на всеки народ.
Дано, дано втори септември даде начало на това българско Преображение, несъстояло се на десети ноември. Но това, което ще се случи на втори септември няма да има никакво значение, ако на петнадесети септември всяко българско дете не получи своя така дългоочакван буквар по вероучение. Ако преди прехваленото дуално образование, не се върнем към класическото и високите образци на световната култура и изкуство не станат достояние и на последното дете от последната циганска махала. И на хората с увреждания, независимо от възрастта им, много от които, неуспели да завършат училище, поради заболяването си.
И ако начело на просветното министерство не застане не поредната, партийно номинирана калинка, а номинираният от своите човешки и професионални качества Теодоси Теодосиев.
Едва тогава на политическата и житейска сцена ще започнат да се появяват чаканите главни действащи лица, за които моралните повели ще се основават на духовните закони и законите на красотата, предавани поколение след поколение в духовните гени на нацията.Едва тогава ще си върнем държавата на Духа – блажен, който доживее!
Галина Паскалева
