Несъзнаването на причинно-следствената връзка е основният бич за всяко гражданско общество. Тичането с телевизионни камери и микрофон след следствията не решава проблеми. Ще ви поканя отново на кратка разходка в Централия Софийски затвор. Не случайно! Отношението към бедните, болните, социално слабите и лишените от свобода поставя диагноза на цялото общество.
Приемете, че ще направя обосновано предположение какво наистина се е случило в ЦСЗ, когато затворник нападна надзиратели. Лишеният от свобода е бил доведен в стаята на дежурния офицер. Последвал е кратък разговор, след който затворникът наплюва офицера в лицето. Не е било без нищо и причините за това отношение са логични. Да "предположим", че наплюването е станало причина за издаване на заповед от офицера към определени надзиратели затворникът да бъде пребит на място, където камерите не могат да удостоверят случая. Има места, предварително подготвени за това! След побоя, който не е бил никак кратък, най-малко превъзпитаващ, се е наложило затворника да бъде отведен до болницата, която се намира на територията на затвора. Според дежурния офицер и надзирателите лишеният от свобода има душевна болест и те като "компетентни медицински лица" са излекували с побой тази болест, но е било възможно да са причинили друга, от която се умира. Преценката на същите "пазители на реда" е затворника да бъде отведен до болницата, без поставени белезници, независимо, че според тях е душевно болен. Следствие на това продължаващо длъжностно престъпление и професионално безхаберие затворникът напада двамата надзиратели по пътя към болницата. Причината няма как да е планирано бягство, затова остава единственят логичен извод - отмъщение за побоя!
Този престъпен инцидент и много други се прикриват с лъжа, от категорията " полуистина". Зад нея стоят безнаказани престъпления на длъжностни лица. Включително и на служители от прокуратурата, която е неделима част от смъртоностната полуистина...
Полк. Николай Марков