Днес край едно планинско градче, недалече от Гложене, видях ферма за щрауси. А до фермата видях мъже, които подрязват дръвчета в млада бахча.
Прибрах се вкъщи и извиках мой приятел да подреже фиданките в двора. Много добре се справи човекът и дръвчетата заприличаха на подстригани момчета. Питам го как става тая работа, има ли някаква тайна, а той ми казва:
–Трябва да може да мине врабче. Както си лети врабчето, трябва да може д мине между клоните.
Около нас е пълно с врабчета и горе-долу мога да си представя тая работа, но трудно си представям, че щраусите от фермата могат да минат между дръвчетата в бахчата, с която са съседи.
Обичам Африка и саваните на Африка, но обичам и нашата земя хубава, и нашия хайдушки Балкан и затова се чудя колко омешан е станал светът, колко единен, хаотичен, смешен и не на мястото си понякога.
Иначе ми се заби в главата ето това: “Трябва да може да мине врабче между клоните.“
Николай Милчев
