Случаят с Рудолф Хес е една от най-странните истории на Втората световна война, защото започва като политически трилър и завършва като десетилетна мистерия в затвор и смърт, която и до днес поражда съмнения.
На 10 май 1941 г. Хес - тогавашният заместник на Хитлер и формално една от най-високите фигури в нацистката йерархия - излита сам от Германия и лети към Шотландия. Това не е официална дипломатическа мисия, няма делегация, няма публичен канал, няма предварително обявени условия. Той предприема риск, който изглежда почти безумен, и именно това кара хората да спорят до днес дали е бил отчаян идеалист, човек в психически срив или част от по-голяма, скрита схема.
Най-разпространеното рационално обяснение е свързано с голямата стратегия на Германия през 1941 г. По това време нацистите вече подготвят нападението срещу СССР. Ако Германия успее да неутрализира Великобритания чрез отделен мир, би избегнала война на два фронта. От тази гледна точка мисията на Хес има логика: да убеди британците да сключат сделка и да оставят Германия да се насочи на Изток. Това е “смисленият” прочит.
Но необяснимото идва от детайлите. След като достига Великобритания, Хес скача с парашут и търси среща не директно с правителството, а с херцога на Хамилтън - британски аристократ, когото смята за вход към влиятелни кръгове. Това подхранва легендата, че Хес е вярвал в съществуването на “мирна партия” сред британския елит, която е готова да преговаря срещу Чърчил. Част от историците приемат, че Хес е бил обсебен от идеята и е надценил връзките си, докато други виждат намек за по-дълбоки контакти и вътрешни конфликти във Великобритания. Реалният проблем е, че категорични доказателства за предварителна договорка никога не са се появили публично, а случаят остава обвит в догадки.
Още по-големият въпрос е: знаел ли е Хитлер? Официалната версия дълго време е, че Хес действа самоволно. Това обяснява защо германското ръководство публично се дистанцира от него и защо мисията изглежда хаотична. Въпреки това на много хора им е трудно да повярват, че човек на такава позиция би могъл да организира полет до Англия без поне мълчаливо знание на част от системата. Най-реалистичната междинна позиция е, че Хес е действал в “сива зона”: възможно е да е вярвал, че ако успее, ще бъде оправдан и приет обратно като герой, дори и ако не е имал формална заповед.
След като е задържан, британците го разпитват и държат под контрол. След войната Хес е осъден в Нюрнберг на доживотен затвор и е изпратен в затвора Шпандау в Берлин, управляван от четирите съюзнически сили. Особено важен факт е, че от 1966 г. нататък той остава единственият затворник в целия затвор - напълно сам. Това превръща случая му в символ, но и в политически проблем. За едни той е военнопрестъпник, който трябва да излежи присъдата си, за други - фигура, която е държана живa, защото знае неща, които не бива да излизат наяве. През годините се правят опити за освобождаването му по хуманитарни причини, но особено Съветският съюз остава твърдо против, което само засилва подозренията и легендите.
Финалът идва на 17 август 1987 г., когато Хес умира на 93 години. Официалното заключение е самоубийство чрез обесване или удушаване с кабел в градинска постройка в комплекса. Властите обявяват, че няма съмнение в версията за самоубийство. Но съмненията не изчезват. Част от близките му и някои изследователи посочват възрастта му и физическото му състояние като аргумент, че подобен акт би бил труден за изпълнение сам. Появяват се и версии за убийство, мотивирано от страх, че ще бъде освободен и може да говори. Това е най-популярната “тъмна” версия, но тя остава без твърдо публично доказателство, което да я превърне в по-силно обяснение от официалното.
А вие какво мислите?
Ася
3 weeks before
Всички знаят, че крал Едуард, абдикирал уж заради любимата си Уолис Симпсън, всъщност е сътрудничил яко на хитлеристите. Имаше и документален филм на ББС на тази тема.
Коментирай