- Все повече и повече се засилва социалния шум, заглушаващ съвестта на хората. Всички говорят, обсъждат, обвиняват, критикуват и предлагат. Но някак нецеленонасочено. Идеите и плановете стоят разпокъсано, единично, самотни.
Обединение няма – силата липсва. Претрупано с всякакви отровни балици и хъшове милионери. „Обединението”, се е превърнало всъщност в една голяма караница, подкалждана от един или друг. “Тези”, ние, които не разполагаме със средства и власт, с частна собственост, а само с лична таква, сме се саморазпръснали. Да се съюзим трябва отново. Защото онези, които стоят срещу нас, са обединени от парите, личния интерес, интригите и греховете.
Те използват собственият си страх, за да го внушават на другите. Така се чувстват спокойни, че няма да се формира никаква сила срещу тях. Това са хората на партиите. Партия тук, партия там и всяка за себе си срещу България. Тези люспи на звяра, всяка със собствен цват. Много глави и лица на една смъртоносна ламя. Със зъби от злато, дето всеки морал разкъсват. Легнала върху скъпоценната наша, свещена земя. Върху златото в планината, с опашка цопнала в морето и крила разпрострени върху Мизия и Тракия. Замърсяваща въздуха с зловонния си дъх и вкаменяваща сърцата с подлия си, двуличен, корумпиран поглед.
Чака своите герои България. Те са тези, които не се крият зад партиите. Те излизат напред, всички с една броня изкована от най-благородни добродетели (честност, доброта, почтеност, с доблест, неподкупни, съвестни, достойни) и с оръжия най-опасни за всички тирани (разум, мъдрост и смелост). Заедно всички, за едно да излезем. За достойнството наше и в почит на предците ни смели, велики. Сме длъжни пред тяхната памет и пред себе си да се борим за правда.
Росен Георгиев
