Страх ме е да не се уплаша и да си замълча тогава, когато трябва да кажа истината и след това да се презирам за страхливостта си

Признавам, че понякога съм страхлива, несигурна пред утрешния ден. Страх ме е до степен на паника да не се превърна в някой от живите мъртви, които всеки ден виждам по улицата - в човек с угаснали очи, без енергия, като черна дупка, в която потъват мечтите и щастието.

Страх ме е да не се уплаша и да си замълча тогава, когато трябва да кажа истината и след това да се презирам за страхливостта си.

Страх ме е да не се уплаша да постъпя правилно, само защото са ме заплашили и съм избрала сигурността пред морала.

Страх ме е да не излъжа, за да си спестя разочарованието на отсрещния.

Страх ме е някоя сутрин да не стана и да разбера, че вече нямам мечти.

Страх ме е един ден да загубя вярата си в хората.

Страх ме е да не си затворя очите пред истината, за да запазя комфорта си.

Страх ме е да не се примиря, за да бъда удобна на останалите.

Страх ме е да не се пречупя и един ден от огледалото да ме погледне мъртвата ми душа.

Смелост....това е качеството, което искам винаги да имам, както казва Сандра Бълок.