Страхът движи пазара на изкуствения интелект, а не технологиите

Наскоро ме попитаха: каква ще е тенденцията на пазара на изкуствения интелект тази година? 

Нищо няма да се промени - всичко е както миналата и по-миналата година: тенденцията е страхът.

Финансистите се страхуват, че балонът на ИИ ще се спука; инвеститорите - че са заложили на грешната компания; предприемачите - че внедряват твърде малко ИИ; а специалистите - че невронните мрежи ще ги заменят. 

Един всеобщ страх и несигурност във всичко. А и тези безкрайни новини, ъпдейти и релийзи - човек направо му се пръска главата.

На този фон при обикновените хора започват паника и лутане. Класически пример: човек вижда новина за услуга за генериране на музика, например Suno. Веднага след това му попада статия на блогър, който уж е нагенерирал стотици бийтове, продал ги е за огромни пари и вече си купува нова кола. В главата се задейства тригерът: „Изпускам всичко! Трябва спешно да зарежа всичко и да хукна натам.“

И ето как един условен плочкаджия с огромен опит, започва да се потапя в генерирането на музика. Създава нещо, но резултатът е откровена глупост. Не му харесва на самия него, не е нужно на никого и, естествено, не се продава. Защо? Защото изведнъж се оказва, че за да правиш качествена музика - дори с помощта на ИИ - трябва да разбираш как е устроена, да усещаш ритъма и хармонията. Инструментът не заменя основата.

Същото се случва и в други области. Да вземем например професионален журналист. Това е човек, който цял живот се е учил да работи с информация: знае къде да намери факти, как да ги провери, как да ги интерпретира и как грамотно да ги поднесе. Зад гърба му стоят университет, години работа в редакция и добре изградено майсторство. Но под натиска на страха „всичко е загубено, сега текстовете се пишат от невронна мрежа с едно копче“, той започва да търси спасение в чужда професия. Например хвърля се във вайбкодинга. За него това е напълно непозната територия. Той се превръща в нагледен пример за експеримента с „Китайската стая“: сляпо въвежда промптове, получава код, деплойва го. Нещо дори тръгва. Но щом изскочи грешка, той пак тича при ИИ: „Оправи го“. Той не разбира нито ред от това, което машината му е дала. Просто пренарежда кубчета, чийто смисъл не осъзнава.

Най-обидното е, че така той игнорира своята основна суперсила. Вместо да вземе ИИ и многократно да усили уменията си за работа с текст и смисъл (където вече е професионалист), той губи време, опитвайки се да бъде безпомощен посредник в програмирането.

Срещам хора, които по някаква причина са решили, че професията им неизбежно ще бъде унищожена от изкуствения интелект и че спешно трябва да усвоят нещо ново, неразбираемо, чуждо, но според тях - перспективно за бъдещето. Но никой не знае какво ще бъде в бъдеще. Никой. А освен записа в трудовата книжка с името на професията, вие имате и уменията. Защо да не ги усилите?

Ако 15 години си се занимавал с дизайн, твоето око, вкус и разбиране за композиция са 90% от успеха. Невронната мрежа дава само скорост. Ако започнеш да правиш музика, ще конкурираш тийнейджъри, които нямат опит, но разполагат със същите инструменти. Твоята стратегия е да вземеш опита си и да го умножиш с ИИ-инструмент именно в ТВОЯТА ниша.

Накратко - хора, спрете да изпадате в паника, че ИИ ще ви отнеме работата. Той ще отнеме рутината.

• Ако си отличен лекар - ИИ ще помогне за по-бързо поставяне на диагноза, но няма да замени емпатията.

• Ако си добър инженер - ИИ ще изчисли съпротивлението на материалите по-бързо, но няма да измисли моста.

Не скачайте в блатото на чужди професии само защото там „входът е лесен“ благодарение на ИИ. 

Останете в своята лодка - просто ѝ сложете мотор!

Станислав Пеев