В коледната суетня едно знаково събитие, белязало липсата на правосъдие у нас, бе подминато като дупка на тротоара.
А събитието е покъртително: неизвестен прокурор (от мъжки или женски род) повдигна обвинение на шефа на ГДБОП - и то за какво? - за "неподходящия тон", с който той казал на една прокурорка, че тя слага край на разследването за кражбите от магистрала "Хемус", като осуетява разпита на ключов свидетел.
И ето - антимафиотът Стоянов е на път да влезе в затвора заради усърдието си да разбере при кого са отишли откраднатите в чували наши 53 млн. лв., заделени уж за пътен строеж.
Разбрахте, нали?
Не крадльовците на парите ни са на прицела на прокуратурата, а този, който се опитва да ги залови. Щеше да е смешно, ако беше виц. Но то е истина - истинска лудост, която рано или късно, разбира се, ще се кротне в усмирителна риза.
Вече чувам как тогава неизвестните сега прокурори и прокурорки се оправдават: "Хък-мък, ама Гешев ни заповяда..." Така хленчеха техни гузни колеги след мандата на Филчев: "Главният ни наредиии..." Да не ги наричаме страхливци. Но поне да ги попитаме:
Къде бе, уважаеми, пише в в Закона за съдебната власт, че прокурорите трябва безпрекословно да се подчиняват на Главния? Никъде. Даже пише точно обратното: че в дейността си магистратите "се подчиняват само на закона" ( чл.117).
Ако се опре на този текст всеки редови прокурор би могъл да се изправи и да каже "не" на всяка заповед на Главния - за "Хемус" и за всяко друго дело - ако тя издава интереси, които са далече от обществените. Би могъл да се изправи, но би могъл и да се наведе.
Преклонена главичка сабя не я сече - тая мъдрост се приписва на народа. А какъвто народът, такива и прокурорите му.
Анна Заркова
