СУПА ТОПЧЕТА ЗА ГОШКО

СУПА ТОПЧЕТА ЗА ГОШКО

Не ставам ни за Нобел, ни за Букър, простете, моля, тъжната ми вест?

И – топчето от супата засмукал – си сядам на писалището в шест.

Щом сетне пийна третата си бира, душата ми в пространствата лети!

Безмълвните безмери на Всемира пред мен открехват своите врати.

Дордето Гошко хапе си молива – и перчи се с поредния си приз,

на мене страшно много ми отива да хапвам сутрин топчета с ориз.

Търкулват ми се римите чепати – по-остри и от камъни по скат.

Все тъй се чудя Бог ли ми ги прати? На мен – един пишман лауреат.

Не знам защо така си го поробил? – че да ми духа супата в зори.

Дай, Господи, на Гошко някой Нобел – душата си най-сетне да смири!

Валери Станков