Всеки град си има велики личности, които влизат в емблемата му за вечни времена.
За Русе такива са Баба Тонка, акад. Михаил Арнаудов, Йосиф Цанков, певицата Пенка Маринова, художникът Кирил Станчев, хореографът Иван Донев, както и съвременниците ни Веселин Топалов, Нешка Робева, Емил Табаков...
За нашия град такава личност е и починалият преди няколко години джазмен Петър Петров-Парчето, който беше канен да жи
вее в САЩ и навсякъде, но остана в Русе, и си замина горе на Небето оттук, от родния си град, който толкова много обичаше, и на който подари най-стария в България джазов форум и великолепни джаз традиции и култура.
Община Русе, вместо да постави на родната му къща в център на града, на ъгъла на улиците “Петър Берон” и “Хан Крум”, паметна плоча в негова чест, тя организира пред нея, сякаш нарочно, под прозорците,... огромно гадно смрадливо сметище.
Тези снимки по-долу са по време на рождения ден на Бати Петьо преди два дни.
Вижте купищата боклуци, кашони, празни бутилки, развалена храна, използвани памперси, дамски превръзки, лайна, мръсотия, отврат.
Те и сега са там.
Там са винаги, всеки ден през годината.
Боклуци се хвърлят и вътре в двора на къщата.
Дъщерята на Бати Петьо Еслица и съпругът ѝ Борислав изпратиха жалба до Общината.
Отговори им заместникът на кмета Пенчо, някойси Недев.
Вижте какъв е отговорът на този човечец: щели били да “извършат допълнителни проверки в района”...
Вижте, братя русенци, пак свинщината от купищата боклуци, кашони, празни бутилки, развалена храна, използвани памперси, превръзки, лайна, мръсотия, отврат.
Пенчо, Пенчо, кмете мой любими, усещаш ли се какво правиш в памет на Петьо Парчето?
Ми остави ги за малко колежките, помисли, свърши нещо полезно!
Махни тези контейнери пред къщата на великия русенец, почетен гражданин на Русе!
Срамувам се, че съм русенец.
Акад. Петър Иванов
