Прехода вече е амнистиран – независимо от отвратителните престъпления, мискинлъци и откровени слабоумия, на които се нагледахме през последните три десетилетия.
Причината е проста: рядкост са свидетелствата, които да са убедително достоверни, много от тях са кърпени, за да задоволят нуждите на деня.
Прехода ще си остане без своя История. Ще се задоволи с някаква Мазня - много удобна за злите герои на това Чудовище на Неопределеността.
В нея няма място за Истината.
Може да се каже и иначе: Истината е слуга на последния Чорбаджия.
Тия дни рутинно бяха отбелязани януарските събития от 1997-а, които доведоха до падането на Виденов – отново със смешни самохвалства и главно с лъжи.
И отново, цели 23 години по-късно, никой не събра кураж да разчопли участието в ония събития на „агитки“, които от неудобство бяха кръстени „футболни“. Такива ли бяха?
Много години преди украинските събития и изобщо „оранжевите революции“, станахме свидетели на софийския „майдан“ – кой го организира и кой най-много спечели от него?
На 7 октомври 2012 година Жан Виденов каза във „Всяка неделя“, че в разгара на събитията от 1997-а Костов се е срещал с Николай Добрев, силният човек в БСП, гласен за премиер.
Откъс от интервюто.
Виденов: „Предложих Николай Добрев за партиен председател и за премиер, защото тогава бе най-силната личност в управляваща партия/БСП… Той се уплаши. И след това предаде…“
Въпрос: „Каква беше ролята на Костов в тъй нареченото „предателство“ на Добрев?“
Виденов: „Моите хора от „Позитано“ искаха гаранции от него, че няма да ги пипа. И ги получиха…“
Това беше истинска бомба.
Гракнаха и от СДС, и от БСП – не било вярно.
Оставих ги да се награчат и на 14 октомври поканих посредника на тази среща – журналиста Юлий Москов, по онова време главен редактор на вестник „Стандарт“.
Ето фактите, които представи той.
Добрев иска от Москов да му уреди среща с Иван Костов.
Предстои на другия ден да бъде номиниран за премиер – но ще приеме, само ако се види с Костов.
Това се случва на 5 януари 1997-а.
Костов се съгласява веднага, но при едно условие: Добрев да дойде сам и да не знае, до 19 часа, мястото на срещата – а то е хотел-ресторант „Копитото“ на Витоша.
Москов взема Добрев от МВР/той е вътрешен министър и отиват на уреченото място.
В ресторанта, затворен за посетители, ги очакват Костов, там са и съпругата му Елена, както и бизнесмена Красимир Стойчев, собственик на вестник „Стандарт“, и съпругата му. Там е и доверения бизнесмен на Костов Славчо Христов, който стопанисва „Копитото“.
Костов и Добрев се отделят в един от апартаментите на комплекса.
След срещата Добрев отказва мандата на БСП – с всички последици за партията му от това.
След парламентарни избори Костов идва на власт – с всички последици от това.
След първата среща, Добрев и Костов се виждат още шест пъти.
Никой не узнава за тия срещи.
Това е свидетелството на Москов.
Никой не посмя да го опровергае.
Оттогава/2012-а минаха девет години.
Всички се правят, че не са чули нищо.
Мазня, пълна.
Кеворк Кеворкян
