Следобедът е слънчев, но студен. Такситата нямат много работа по това време. Нова съм в занаята, не ме свърта и въртя залудо из града. Не мога да си избера спирка, стоянка или зона. Така, докато подминавам площад “Журналист”, ме “закача” поръчка от приложението. Стигам бързо до Университета по алхитектура, а хората вече знаят кой ще ги вози. Получили са отговор на въпроса “абе, верно ли” и разговорът тръгва по същество. В случая, за едно убийство.
- За втори път ви виждам на живо.
- Кога беше първият?
- Когато убиха чичо ми.
Отразила съм смъртта на стотици „чичовци“. За миг в паметта ми се смесват картини от взривени асансьори, висящи „докторски“ глави, убийства с попски раса, гилзи по релсите на ул. „Витошка“, бягащи гардове, сини лампи, жълти ленти. Питам:
- А кой е чичо ви?
- Кметът на Елин Пелин. Янко Янков.
Веднага се сещам две неща. Студ и Европейски съюз. Помня как замръзвах преди включванията “на живо”, което пречеше на артикулацията ми. Това няма значение за публиката, но е много мъчителнои почти невъзможно да изглеждаш естествен, докато ти тракат зъбите.
Второто, което мигновено се нареди като спомен оттогава е, че убийството беляза минаването на България от другата страна. Там, при развитите държави.
- В градината и не беше с един изстрел, нали? – започват да ми изплуват детайли
- Да, дали не беше и на днешната дата. – отговаря момчето от своя страна.
След справка се оказва, че два дни след случайната ни среща в таксито, се навършват 13 години от убийството на кмета. Янко Янков е застрелян в двора на къщата си на 9 януари 2007а година. Девет дни след тържественото приемане на България в ЕС.
- Беше прострелян по цялото тяло. Тогава главният прокурор и фактори от МВР се надпреварваха да обясняват, че щом не е единичен изстрел, „стрелбата е хаотична и е от неумел стрелец“- казва племенникът.
- А какво се оказа по време на разследването? Откриха ли нещо?
Усещам с гърба си саркастичната усмивка на младия мъж. Погледите ни се срещат в огледалото за задно виждане и двамата знаем, че въпросът за изхода от следственото дело, е излишен.
- Нищо. Неизвестен извършител. Случаят е затворен. Семейството стигна до някакви изводи, но службите дори не провериха хипотезите ни.
Приемам, че няма случайни срещи. Без да съм излишно суеверна, вярвам в знаците. Може пък Янков да ни прави “ку-кууу” от някъде. Да иска да размаха пръст. Да напомни нещо. Все пак, темата с боклуците е актуална, както и да го погледнем. А и за разлика от покойния, други са си живи и все така проспериращи. Да си припомним детайлите.
Убиството
Кметът е убит със седем куршума в двора на къщата си. Тъмно е. След като се забавил, съпругата му излиза да го потърси и го намира безжизнен. Екзекуцията е тиха. Никой не е чул стрелба.
Въпреки това от МВР се надпреварват да изкарат убийството „битово“. Момчето си спомня правилно. Наистина тогава директорът на Националната полиция ген. Валентин Петров лансира версията за „хаотична и агресивна стрелба, произведена от непрофесионалист, който е ползвал пистолет“, а ден след разстрела МВР набляга на вероятността за „остър личен конфликт“, като изключва възможността Янков да е убит заради работата си или заради бизнес интереси, пише „Медиапул“.
Аутопсията показва, че в тялото на Янков има седем рани, предимно в областта на кръста и краката, като стрелбата на „непрофесионалиста“ е била от три метра. Никой не е чул нищо и въпреки че разстрелът е от „афект“, МВР издирва двама души, оттеглили се с автомобил, които не са открити никога.
Преди 12 години „Медиапул“ опровергава категоричността на МВР за липса на заплахи към кмета и цитира, че Янков е споделял пред близки, че „трябва да се изсели в Бразилия, защото тук ще го гръмнат“. Преди да бъде разстрелян, кметът е виждал разлепени некролозите си в областта.
Ковачки, „Кремиковци“, имоти, газ
Според някои, кметът на Елин Пелин е съдействал на определени бизнес кръгове да взимат имоти с преференция. Тогава Янков е свързан с Александър Томов
/Евролевица/ и доведеният от него собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал. Янков е защитник на идеята в „Кремиковци“ да бъде построена площадка за депониране на отпадъци.
Най-големият явен конфликт на кметът Янков е с Христо Ковачки. Годината е 2005а. София е потънала в боклук. Правителството на тройната коалиция, в която министърът на Околната среда и водите е от ДПС /Джевдет Чакъров/, одобрява мини Чукурово, собственост на Христо Ковечки, за мястото, където да се извозват и депонират балите „до построяване на завод“. Кметът Бойко Борисов приветства решението на МС, а хората от елинпелинското село Габра се бунтуват. Според тях площадката на Чукурово на Ковачки не е подходяща и има заплаха за замърсяване на язовир Искър.
МС решава да даде зелена светлина на Ковачки без екологична оценка, а община Елин Пелин в знак на протест не дава необходимия устройствен план.
Не на последно място изскача и версията за разстрел, свързан с газоснабдяването на Елин Пелин. По инициатива на кмета в градчето е изградена газоразпределителна мрежа, като е създадено общинско дружество, което да доставя газ. От ДКЕВР обаче отказват лиценз. Общинският съвет на Елин Пелин пък отказва на "Овергаз" да купи мажоритарния дял в общинското газово дружество и вместо това продава 34 процента от фирмата на Александър Тасев-Остапа. Той обаче също е застигнат от куршумите - на 14 май 2007 г.
Миролюба Бенатова
