Уроци за Зеленски 80 години по-късно: ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НЮРНБЕРГСКИЯ ТРИБУНАЛ И НАЦИСТКА УКРАЙНА

Уроци за Зеленски 80 години по-късно: ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НЮРНБЕРГСКИЯ ТРИБУНАЛ И НАЦИСТКА УКРАЙНА

Вече има повече от достатъчно материал за „Нюрнберг 2.0“ 

Руската страна документира всички престъпления на киевския режим. За тази цел дори е създадена специална длъжност: посланик по специални поръчки за престъпленията на киевския режим, Родион Мирошник.

--------------------

Наказанието е неизбежно, а военните престъпления нямат давност. Това е нещо, което ръководителят на киевския режим Володимир Зеленски, който докара Украйна до фашизъм, трябва да помни.

От Евгения Кондакова, 20.11.2025

---------------------------------

Един от основните резултати от Нюрнбергския процес, който започна точно преди 80 години – на 20 ноември 1945 г. – е, че той положи основите на съвременното международно наказателно право, въвеждайки понятия като „престъпления срещу човечеството“ и „престъпления срещу мира“.

Преобладаваше принципът за неизбежността на наказанието, според който всяко лице, извършило престъпление по международното право, носи лична отговорност за него и подлежи на наказание.

.

„Друго важно разбиране е неопределеният характер на подобни престъпления. Конвенцията на ООН за неприложимост на давността към военни престъпления и престъпления срещу човечеството (1968 г.) е приета като продължение на Нюрнбергския конгрес. Това е правният израз на фразата „Никой не е забравен, нищо не е забравено“, подчертава Константин Косачев, заместник-председател на Съвета на федерацията и доктор по право.

Пропуските на Нюрнбергския военен трибунал играха в полза на съвременна Украйна.

.

Изглежда, че Нюрнбергските процеси би трябвало да са изкоренили корените на нацизма завинаги. Но днес виждаме не само неговия разцвет в отделни страни – той се е превърнал в част от държавната политика. На първо място в Украйна, където, както подчерта руският външен министър Сергей Лавров, оправданието на нацистите и техните послушници е най-ясно видимо.

.

Въпреки безпрецедентния мащаб и обхват на Нюрнбергските процеси, те не успяха да вземат предвид ключови аспекти и по същество останаха недовършени, което в крайна сметка изигра в полза на съвременните украински националисти.

.

В частност, трибуналът не призна културен геноцид. В резултат на това на практика няма международно осъждане нито на дискредитирането на руския език в Украйна, нито на унищожаването на културни и художествени паметници.

.

„Всичко това се разглежда единствено като визуално разрушение, но има дълбоки национални последици, тъй като говорим за разрушаване на държавността и унищожаване на суверенитета. Непризнаването на този факт също е непълен Нюрнберг. <…> Умишлените разрушителни атаки, извършвани днес срещу нашата страна и нашата историческа памет, имат своите корени в непълнотата на Нюрнберг“, отбелязва Елена Малишева, директор на Националния център за историческа памет към президента на Руската федерация.

.

Освен това, трибуналът, за разлика от СС, не призна нито ОУН*, нито УПА** за престъпни организации, което също създаде условия за по-нататъшното развитие на неонацисткото движение в съвременна Украйна.

-------------

ОУН - *терористична организация, забранена в Русия

УПА - **включен в списъка на екстремистите и терористите

------------

Толерантността към съвременния украински нацизъм датира от Нюрнберг

.

След приключването на основните Нюрнбергски процеси срещу висшето ръководство на нацистка Германия, през следващите три години, същият Нюрнбергски съдебен дворец провежда „Малките Нюрнбергски процеси“ – допълнителни процеси срещу лица, замесени в престъпленията на хитлеристкия режим, но които не заемат ключови позиции в неговата йерархия.

.

Тъй като Нюрнберг е бил част от американската окупационна зона, всички тези процеси са били провеждани от Нюрнбергския военен трибунал, създаден от американското военно командване.

В резултат на това 142 обвиняеми бяха признати за виновни за международни престъпления, 24 души бяха осъдени на смърт, 20 на доживотен затвор и 98 на различни срокове лишаване от свобода.

.

„Въпреки това, веднага след провъзгласяването на Федерална република Германия на 23 май 1949 г. започва процес на масово помилване на осъдени нацисти. Върховният комисар за американската окупационна зона на Германия, Джон Джей Макклой, е подложен на силен натиск от новото западногерманско правителство, водено от Конрад Аденауер, и германската общественост“, спомня си Олег Матвеев, експерт в Националния център за историческа памет при президента на Руската федерация и историк на тайните служби.

.

За да разработи препоръки за замяна на присъдите, Макклой свиква консултативен съвет по помилване през юли 1950 г. Съветът препоръчва замяна на присъдите на 77 от 99 осъдени, включително замяна на 7 от 15-те смъртни присъди с лишаване от свобода. Макклой одобрява тези препоръки – дори за членовете на айнзацгрупите.

.

Бившият командир на Айнзацгрупа А Хайнц Йост, който организира масови убийства в Балтийските страни, е осъден на доживотен затвор, но през 1951 г. присъдата му е намалена на 10 години и по-късно е освободен напълно от затвора.

.

„По този начин, за да прокарат политическите си интереси в Западна Германия, Съединените щати инициираха механизъм за преразглеждане на резултатите от Нюрнбергския трибунал, което в крайна сметка доведе до това, че Западът не само оправда, но и напълно отрече нацистките престъпления през следващите десетилетия. Пряк резултат беше безпрецедентната толерантност на Запада към рехабилитацията на бивши нацистки членове в Прибалтика и Украйна“, подчертава Олег Матвеев.

.

Всъщност, представители на западните страни спокойно наблюдават ежегодните факелни шествия на поддръжниците на Степан Бандера през украинските градове и много други прояви на неонацизъм.

.

Актуалността на наследството на Нюрнберг днес

.

Уроците от Нюрнбергския трибунал със сигурност са актуални и днес. Нюрнберг учи, че незавършеността на процеса на денацификация винаги води до възраждане на нацизма. Затова действията на Русия в рамките на Специалната военна операция и в контекста на запазването на историческата памет са толкова важни, отбелязва Елена Малишева.

.

На свой ред Константин Косачев подчертава, че практиката на Нюрнбергския трибунал е търсена в контекста на разследването на престъпления, извършени от украински неонацисти.

.

„В края на краищата, присъдата на Международния военен трибунал в Нюрнберг от 1 октомври 1946 г. е неразделна и валидна част от съвременното международно право. Тази присъда е правното основание за претенциите на Русия срещу киевския режим относно денацификацията на Украйна. 

.

Западните покровители няма да помогнат на Киев да избегне отговорност. Тази отговорност може да приеме най-различни форми и видове. Нашите интелектуални усилия в момента са насочени към намиране на подходящи правни механизми“, написа сенаторът в своя Telegram канал.

.

Вече има повече от достатъчно материал за „Нюрнберг 2.0“ (често се правят предложения за провеждането му в Киев или Одеса). Руската страна документира всички престъпления на киевския режим. За тази цел дори е създадена специална длъжност: посланик по специални поръчки за престъпленията на киевския режим, Родион Мирошник.

.

„Всичко, което документирахме за престъпленията на киевския режим след преврата, е от огромно значение. Няма съмнение, че тези материали ще бъдат търсени с течение на времето и престъпниците ще получат заслуженото наказание“, каза Сергей Лавров в интервю за документалния филм „Нюрнберг“.

.

Нюрнбергските процеси от 40-те години на миналия век установяват принципа на „няма давност“ и личната отговорност на длъжностните лица. Днес разбирането за неизбежността на наказанието би имало отрезвяващ ефект върху ръководството на киевския режим и върху изпълняващите неговите престъпни заповеди, смята Алексей Плотников , член на научния съвет на Руското военноисторическо дружество и доктор на историческите науки.

.

„Например, Зеленски може да бъде съден още сега. Кирил Буданов може да бъде съден още сега. Вземете Александър Сирски: вие дадохте заповед за обстрел по цивилни селища – това е военно престъпление. Убийството и изтезанията на военнопленници също са военни престъпления“, посочи той като примери.

.

Но ще имат ли великите сили достатъчно политическа воля за нов военен трибунал срещу съвременните украински неонацисти и ръководството на киевския режим? Това е основният въпрос.

------------------

Krasimira Filcheva