Защо си позволявам да давам такива уроци? Ами защото имам претенции, че знам какво е истинска журналистика в услуга на обществото, а не в услуга на поръчителя или в услуга на зависимости. В България има такава, но е капка в морето от мисирки – дръжки на микрофони, които ми е необяснимо защо се наричат „журналисти.“ Но поводът ми за този пост е конкретен – всъщност са два.
Първо, след като разбрахме кого прокуратурата е решила да изпрати да работят в прокуратурата на Кьовеши –последва пълно мълчание на медиите, освен обявените имена, които единствено са известни с това, че са неизвестни с борбата с корупцията по високите етажи на властта. Първото нещо, което медиите трябваше да направят е да ги осветлят един по един – да ги поканят – един по един или на групи да обяснят своята визия за това каква работа са свършили в България и какви са им приоритетите с работа с Кьовеши – да се обяснят пред публиката в ефир или в печата – да отговарят на върпоси, защото СА ДЛЪЖНИ – за най-скандалните случаи на корупция с кражба на евро средства в България, които те например биха преследвали като обвинители. Такива медийни изяви не последваха, защото никой не ги кани да ги пита. Избират се 10 каскетчета за Брюксел на тъмно, неизвестно на какъв принцип, но принципа е ясен след като Бойко Атанасов не е избран. Та мили мои мисирки, не знам защо си мислите, че не виждаме бездействието ви, което е толкова крещящо колкото и това на каскетатурата. Жалки сте!Урок по журналистика за медиите в България
126
