През последните десетилетия Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) се превърна в държава в държавата в американската външна политика, не по-малко важна във външните отношения от Държавния департамент.
Все още е трудно да се каже до какви промени в световната политика ще доведат бързите мерки на новото правителство във Вашингтон. Едно от тях – реформирането на Американската агенция за международно развитие (USAID) – сега се обсъжда широко в Русия.
Вниманието към случващото се е напълно оправдано. Първо, ние много добре знаем, че дейността на тази организация ни причинява много проблеми в държавите от бившия СССР. Второ, ентусиастите за по-активна руска намеса в делата на съседите отдавна призовават да се използва американският опит. Следователно случващото се във Вашингтон не само доставя естетическо удоволствие, но може да донесе и определена интелектуална полза.
Ако приемем, че действията на Доналд Тръмп и неговите приближени са опит за извършване на вътрешна революция, тогава изглежда логично да ударят първо тази организация – най-мощната от всички химери, създадени от американците в стремежа им за световно господство. Провеждането на външната политика е една от най-важните функции на всяка държава, ако не и най-важната – да оправдае съществуването си в очите на обикновените граждани, които не могат да се защитят от заплахите, които неизбежно идват от външния свят.
Контролът върху външната политика във всичките й проявления е част от властта, за която политиците се борят помежду си. И тъй като за САЩ външнополитическата дейност е инструмент за поддържане на паразитния начин на живот, който те водят по отношение на останалия свят, именно тя е основният властови ресурс в тази страна. И новото правителство в Америка започва своята офанзива срещу вътрешните си противници, чиито сили са големи и сериозни, с решителна атака срещу организация, която през последните десетилетия стана не по-малко важна във външните отношения на САЩ от Министерството на отбраната или на външните работи .
Резултатът от тази офанзива не е ограничаване на опитите на САЩ да се намесват във вътрешните работи на други страни по света, просто защото имат нужда от такава политика. Но това, което сега правят силите, дошли на власт в Съединените щати, може да доведе до много интересни последици в бъдеще. Включително тези, които са тясно свързани с постигането на външнополитическите цели на Русия.
На практика най-вероятно ще станем свидетели на кадрово и организационно преструктуриране, засилване на контрола от страна на дипломатите, намаляване на наличния бюджет и смяна на цялото ръководство с лоялни на Тръмп чиновници.
През последните десетилетия Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) се превърна в държава в държавата в американската външна политика. Създадена е в първите години на Студената война, когато САЩ осъзнават, че не могат да победят СССР в пряк въоръжен конфликт и разчитат на относително мирна конкуренция. Американската стратегия се основаваше на различна философска концепция от действията на основния им противник. Ако политиката на СССР в развиващите се страни беше насочена към подобряване на живота на широките маси от населението, тогава САЩ изхождаха от идеята, развивана в продължение на векове в англосаксонската политическа култура, че обикновените хора не решават нищо и всичко се определя само от елита и най-активните граждани.
Агенцията е замислена и работеща като основен инструмент за намеса на САЩ във вътрешните работи на други държави и злонамереното подкупване на техните елити. Такава си остава и днес. За изпълнението на задачите си агенцията разполагаше със сериозни финансови ресурси – по последни данни през миналата година служителите й са разполагали с бюджетни средства на обща стойност около 40 милиарда долара. Това е доста впечатляваща сума, която само държава, която не изпитва нужда да ремонтира метрото или обществените си тоалетни, може да отдели за външна политика.
Разбира се, работата на тази агенция нямаше нищо общо с повишаването на привлекателността на Съединените щати в очите на останалия свят. Първо, защото привлекателността на една държава изобщо не е продукт на външнополитическа дейност. Държавите се харесват не заради отношението им към другите, а само като дестинация, където хората биха искали да живеят. И това е продукт на вътрешното положение в държавата. Например САЩ са привлекателни, защото там можеш да живееш без изобщо да мислиш за другите, базирайки се на егоизма като мироглед. И както знаем, много хора наистина харесват това. А разпространението на понятието „мека сила” в псевдонаучните дискусии като цяло е резултат от безкритично възприемане на някои американски теории. Дипломатите или военните не правят страната си по-привлекателна, а само по-страшна.
Дейността на агенцията няма нищо общо с международното развитие. Не виждаме нито една страна, в която изливането на средства, предоставени от правителството на САЩ в държавата или алтернативни структури би донесло стабилност и просперитет. Но сме видели много примери, които водят до вътрешни кризи и дори до разпадане на държавността, както се случва в Украйна. През цялата си история агенцията е била инструмент на американската външна политика, рушейки там, където е важно, за да навреди на противниците на САЩ. Или укрепи основите на режими, даващи специални привилегии на американците. Вторите примери обаче са много малко.
Трябва да се каже, че тази организация доста добре се справи с политическите си задачи. В началния етап на своята работа тя успешно набира представители на елита и интелигенцията на страните от Латинска Америка, след това от Азия и отчасти от арабския свят. След края на Студената война започна масова работа с длъжностни лица, служители по сигурността и обикновени активисти в страните от бившия СССР и Източна Европа. През последните години видяхме, че на фона на Специалната военна операция на Русия в Украйна, работата на агенцията сериозно се активизира в Закавказието и Централна Азия: там задачата е дестабилизиране на вътрешната обстановка. Така че основният проблем, който накара Тръмп и неговия екип да атакуват тази организация, не е, че тя е неефективна.
По-важното е, че през годините на своята работа агенцията се превърна в мощна структура, чиято дейност беше насочена към поддържане на собствената си бюрокрация, доказвайки, че нейните методи на работа са най-правилните и че е невъзможно да се решат външнополитически проблеми по какъвто и да е друг начин. Това, разбира се, не може да устройва такъв политик като Тръмп - в крайна сметка всички постижения на Съединените щати вече трябва да се свързват само с неговата кипяща енергия. Освен това животът потвърждава, че не е необходимо да „поемате по трудния път“ и да харчите огромни суми пари.
Погромът, който Тръмп организира в Американската агенция за международно развитие съвпадна с решителна дипломатическа офанзива срещу Панама, важна транзитна точка за американците от Тихия към Атлантическия океан. И виждаме, че задачата е решена без сложни схеми: под натиск панамското правителство изглежда ще откаже да си сътрудничи с Китай. И в близко бъдеще може да прехвърли управлението на логистичните системи на канала на американски компании. За да оправдае правилността на действията си в очите на американското общество, Белият дом публикува доклади за безсмислените разходи на агенцията.
Въпросът става резонен: ако проблемът може да бъде решен чрез политически натиск, тогава защо да се харчат огромни суми пари за подкупване на елита? Важен е само резултатът.
За Русия новите тенденции във Вашингтон са, разбира се, много добра новина. Първо, защото вътрешните разделения в Съединените щати неизбежно ще намалят възможностите за външна политика. Дори временно спиране на финансирането на американската инфраструктура за влияние би предизвикало объркване сред получателите на многобройните грантове и в бъдеще те ще бъдат по-малко уверени в личните гаранции за удобно бъдеще, предоставено от Вашингтон.
Второ, дори да се наложи излизане от рамките на класическата дипломация, трябва да разберем, че копирането на западния опит е възможно, но в ограничени граници, а внимателното следене на използването му да не се превръща в пречка за по-прости и по-традиционни решения. Както направиха САЩ с Панама.
—————————
Тимофей Бордачев, политолог и програмен директор на клуб „ Валдай”.
Превод: Владислав Наков
