Няма спор, че за аварията в метрото думата трябва да имат специалистите.
Аз не съм такъв, а доколкото някога нещо съм учил, то е механика, устойчивост на сложни системи и конструкции, съпротивление на материалите, пресмятания на якост на черупки и други науки от този сорт. Както и да звучат тези неща, те са крайно недостатъчни за професионално мнение.
Защо тогава вземам отношение за тази авария?
Поради следните четири причини.
Първо, в България в момента в практически всички сфери на дейност конкурсите (търговете, проектите…) се печелят не от най-добрите, а от най-близките на властта. Властта, особено през загубеното десетилетие на ББ наложи перверзни правила на играта, при които резултатът е предварително известен, а конкурсът се провежда само за да узакони предизвестния победител. Ето защо дори професионалистите в бранша, които знаят, че ще са именно те победителите в съответния конкурс, не се стараят да изпипат нещата, пренебрегват детайлите (в които са се скрили и малките дяволи, и Големият дявол), изневеряват на професионалната си етика и казват на властта това, което тя иска да чуе, а не онова, което тя трябва да чуе).
Второ, особено пред последните десет години (все същото загубено десетилетие на България) корупцията се намеси зловещо при изпълнението на всеки един проект. Първо отиват значителни средства за политиците, одобряващи победителя, след това – за изпълнителите на проекта, сетне – за подизпълнителите на проекта (защото победителите като правило нямат необходимото за да реализират проекта), накрая – за одобрителите на приключения проект. Така за самия проект остават твърде малко средства (казват - 40%, от сила 50%) и това означава, че проектът ще бъде изпълнен със сериозни недостатъци – някои от които се проявяват веднага, а някои – при малко по-екстремални събитния, при някакво по-голямо отклонение от нормата. Да отбележа, че и това по-екстремално отклонение от нормата трябва да бъде отчетено и са безумни обясненията и сценариите около аварията в метрото, че нещо се било случило по така. Това си е пар екселанс паноптикум от човешки грешки, доколкото нищо свърхизвънредно не се е случило, няма силно земетресение, няма колосални наводнения, няма потресаващи снегове, няма брутални пожари…
Трето, у нас последователно и безобразно, а особено това е норма за последните десет години, бе разбита (страх ме е да кажа – тотално разградена) цялата система за контрол. В тази система не само значителна част професионалистите и специалистите са изтласкани, изгонени, пратени в седма глуха и пенсионирани, но и немалко от онези, които са останали на по-предни позиции в нея са усвоили правилото на играта – те проверяват с широко затворени очи, действа телефонното право с нареждане „отгоре“ да подписват там каквото трябва бързо и без оглушки, играят подкупите, занижено е чувството на отговорност, както се казва за някои от тези специалисти – „оцениха го и се продаде“. На местата на отритнатите и изхвърлените отлични експерти са се настанили твърде много партийни протежета, връзкари, комплексари и угодници, за които не е никакъв проблем да се подпишат под каквото и да е, защото са там да са част от системата от наши, верни на Партията и предани Нему хора, а не да бдят за спазването на някакви си норми и стандарти, критерии и параметри.
И четвърто, във всяка държава и по всяко време се строи, изгражда се нещо – сгради, критична инфраструктура, съоръжения различни, какво ли не от това, от което държавата има нужда. Това е един постоянен процес и да, всяка власт обича да се похвали с построеното, да пререже лентата, макар че някои го правят умерено, защото знаят, че за това са избрани и заради това им дават високи възнаграждения, слава, медийно присъствие и дори народно уважение. Но у нас през последното десетилетие се извърши безобразие - порочно и позорно – всяко нещо, което е част от задълженията на властта тя превърна в пропаганда и пиар, в зрелища и самохвалство. В страната ни се режат ленти на поразия, върви едно бъхтане в гърдите Аз!, Аз!, Аз! Аз!, мисирките подтичват след Човека Първо лице Единствено число и отразяват с апломб и почти истеричен фалцет неговите строителни успехи в името на светлото българско бъдеще. Тази практика на думба-лумба бързо се възприема и от кметовете. Ние се намираме във време на неистова хвалба с изпълняването на преките властови задължения сякаш те са построили нов Байконур или Кейп Канаверал, сякаш са изградили Осмо чудо на света. Поради тази причина наближат ли избори, започва трескава надпревара кой колко ленти ще отреже. Претупват се срокове, нарушават се изисквания, строителите са под натиск да бързат със завършване на обекта, проверителите клякат и подписват приемно-предавателни протоколи на коляно и на око. Строителството се превърна не във високо отговорна, свърхпрофесионална, максимално внимателна и изключително прецизна дейност, а в политически шум, в демонстрация на его, в промиване на мозъците и в жадна и алчна гонитба на властови дивиденти.
Ето заради тези четири причини по мое мнение у нас има все по-чести свлачища и срутища, ето защо още непостроеното вече се нуждае от ремонт, ето затова авариите са не изключение, а правило, ето поради това ние се радваме когато се окаже някой от малките дяволи или обявяваме национален траур когато на сцената е излязъл Големият дявол.
Ще завърша с нещо, за което пиша и апелирам от години:
Необходим ни е Стратегически преглед на критичната инфраструктура на страната ни.
Тази инфраструктура на редица места и в редица дейности е под всякаква критика – амортизирана, ако е по-стара (от соца), (донякъде) дефектна като изпълнение, ако е от по-ново (демократично) време.
Нашата критична инфраструктура, редица сложни съоръжения са като минно поле, по което ние ходим. Ако не направим този преглед, ако не извършим диагностика на уязвимостите, ако не управляваме рисковете, ако не повишим устойчивостта на тази инфраструктура и тези съоръжения, ние рано или късно ще настъпим поредната мина, а после ще скубем косите си, докато властта търси оправдания навсякъде, само не у себе си - прехвърляйки вината на международното положение, кишата, гришата, а напоследък и на ЕС, ЕК, ЕП и техните първи, втори и трети производни…
Николай Слатински
