Тия дни в София вървяха облози, дали американската посланичка Херо Мустафа ще присъства на откриването на паметника на Удроу Уилсън/в четвъртък.
Познаха ония, които казваха, че няма да присъства.
Действащите политици също ги нямаше, но това не е странно – те не смеят дори панталоните си да вдигнат, без да им кажат.
И си стоят със свалени панталони.
Ако има нещо, заради което България да е задължена на САЩ, то това са усилията именно на американския президент
Удроу Уилсън.
На него тя дължи запазването на целостта си.
Днес Уилсън не е особено долюбван в САЩ заради някои негови разбирания.
И затова нашите храбреци стоят със свалени панталони.
Но какво пък – щом в София има паметник на американските летци, защо да няма паметник и на Уилсън.
Впрочем, той е създаден по инициатива на Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите в България – и те заслужават истинско уважение.
Иначе, американската посланичка продължава да проявява изключителна активност, което по принцип е похвално.
По-добре тя да обгрижва някои дори незначителни събития, отколкото някой от мухлясалите американофили, които са с отдавна изтекъл срок на годност, като Соломон Паси, например.
Между другото, той пък тия дни имал приключение с пътни полицаи и с целия си акъл поискал помощ от потребителите на Фейсбук – и така им дал повод хубавичко да го наругаят.
Той отдавна е на мушката на обикновените българи, които преди години прати на майната им, заедно с проклетото им православие.
Няма да е лошо да си представи, какво щеше да му се случи, ако беше вдигнал такава врява на някой американски пътен патрул.
Щеше да остане без рехавата си брадица и това щеше да е най-малкото - да не говорим, че доста време щеше да премита улиците на някой американски жилищен квартал, населен с мюсюлмани.
Тук обаче никой не му пречи да шета с метлата из Българското Време.
Наскоро Херо Мустафа отправи щедро послание към българските ученици – това се случи по време на първата видео-конферентна връзка между Международната космическа станция и „България“.
Посланието, най-общо казано, гласеше: „Заложете на науката, за да стигнете до Космоса“.
Липсваше само една дума – „отново“.
Понеже България стигна до космоса още преди четири десетилетия.
А сега има постната роля да участва във видео-пресконференции.
Да се върнем при паметниците.
Нашите работи са все наопаки.
Най-напред правим паметник на американските летци – а те, при англо-американските бомбардировки през 1943/44 година избиха 1243 софиянци, раниха други 1355, разрушиха над 5300 сгради.
И едва 11 години след това правим паметник на Уилсън –
Истинският Благодетел на България.
При откриването на паметника на летците слово държи и тогавашният американски посланик Уорлик - той беше неудържимо фриволен, понякога се държеше направо като разпасан – например, игра в телевизионния сериал „Стъклен дом“.
Той цитира думите на генерал Робърт Лий:
„Никога не можем да направим повече от дълга си - но и никога не бива да се задоволяваме с по-малко“.
Наскоро в САЩ премахнаха паметника на генерал Лий – и той стана жертва на протестите срещу расизма.
Президентът Уилсън също е подложен на атаки.
Но ние поне си изпълнихме Дълга…
Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
