Опасявам се, че по време на протестите възбудата и сблъсъците – предимно словесни, отново ще прикрият истинския проблем: позорния факт, че Народът напълно е изоставен.
Всъщност, той направо е забравен – Политическата Секта не говори за него, дори вече не го споменава.
И сега, когато е на зор – пак не се сеща за Него.
Любимият въпрос на телевизионните репортери към протестиращите е: „Защо сте тук?“ – лесно и тъповато.
Вместо: „Какво искате да се промени – и от кого го искате?“
Разликата е огромна.
Щеше да стане ясно, че не знаят от кого да искат промяната.
А може би и няма от кого да я искат – засега.
Протестират главно млади хора.
Това е чудесно.
Обаче те лесно ще станат плячка на Сектата.
Там бързо ще се договорят – как да освежат Стария Бардак.
Новите играчи са мераклии за същото място.
И нищо запомнящо се не се чува от тях.
Простото врещене не води до нищо свястно.
Все задаваха онзи – тъповатия въпрос.
И когато един от ДПС процеди, че е дошъл, за да не стане като в Катуница, изобщо не го разбраха.
Още за ДПС.
Днешният „бунтар“ Христо Иванов беше горд правосъден министър на Бойко, същият.
Тогава не се сещаше да прави десанти в „морските сараи“.
Сега театрално се търкаля в пясъка – и си мисли, че е отскубнал един пискюл от феса на ДПС.
Само им даде повод да покажат силата си: стотици, като истинска войска, дойдоха да бранят Доган, пяха „Мила Родино“, вяха български знамена.
Отгоре на всичко, прегръщали христоивановци.
Във всеки случай, бяха по-организирани от протестиращите от ГЕРБ.
Те пък бяха тъжна картинка в платените си автобуси.
Според вицепремиера Томислав Дончев се вървяло към гражданска война.
Нищо подобно.
Тя отдавна приключи.
Четири милиона души/най-малко бяха захвърлени на Бунището на Живота.
Два милиона приемат за неизбежно зло скотския живот, който им натрапи Държавата.
Други два милиона избягаха, най-вече от срам, че нищо не зависи от тях Тук – Там все пак имат някаква цена, макар и да е цената на роби.
Идете ги вижте, в какви условия вегетират.
Останалите красят статистиката на най-бедната страна в Европейския съюз.
Не живеят чак скотски – обаче ампутираха състраданието им към клетниците.
Пълен провал на човещината – и Тук, и Там.
За това обаче не се говори, понеже вече и няма критерии за истинска човещина.
Големият Български Разказ за случилото се става все по-неясен и непълен.
Това вече е привиден разказ, Уж-Разказ.
Сектата постигна и това.
Непрекъснато плямпат за тукашната корупция – но дума не обелват за ония, които корумпират съвременната българска историография.
А Народът пък безропотно започна да предава собствения си скептицизъм.
Сега сметките са ясни: ония от урвите към Бузлуджа – срещу държавните чиновници и семействата им.
Силите са изравнени, няма място за идеи, няма и нужда.
Когато няма идеи, идва времето на „мургавите“ мурафети:
„десните“ мургавелци, заедно с истинските, избират кмет на столицата.
А само след още двайсетина-трийсет години Бат Манго ще решава всичко.
Предсказанието е на ЦРУ: пак добре, че всичко щяло да се случи кротко, без мургав Майдан.
Народът пропусна момента да развие в манталитета си поне някаква минимална себичност, а това ще има фатални последици.
Не се сети или се посвени да прихване нещичко от себичните типове, които властват от трийсет години.
За годините на Прехода, Народът изтърпя – и все още търпи – чудовищни издевателства.
Сред тях и фалшификациите и дори „умъртвяването“ на Миналото.
Както казваше обаче Фокнър „Миналото никога не умира, то дори не е минало“.
И защото все още някак си е тук Главният Свидетел – Народът, макар че те пет пари не дават за него.
Опитват се да го противопоставят на собствената му памет.
И така отново го унижават.
На Сектата й трябват хора, невежи за Настоящето – невежи за истинските му провали и злини.
Ако не бъде схванато това, всичко ще започне и ще свърши с дюдюканията.
От тях Политическата Секта не се плаши.
Спасението е в това, протестиращите млади хора да разберат, че трябва да искат – НАЙ-НАПРЕД - милост и справедливост за родителите/предходниците си.
Това ще отключи – и ще бъде – Истинското Възмездие.
Кеворк Кеворкян
