Великата хомогенизация

Великата хомогенизация

Ако се разходите из някой нов и “модерен“ квартал в който и да е глобален град, ще видите съвършената геометрия на безличието: стъкло, стомана, гладки сиви панели. Същият минимализъм и „изчистена линия“ виждаме в моделите на автомобилите, смартфоните, в интериора на кафенетата, в логата на корпорациите.

Вашият смартфон е елегантен, заоблен правоъгълник от стъкло и метал, той е практически неразличим от телефона на човека до Вас, независимо дали сте в Токио или в Търговище. Новият ви автомобил е аеродинамична „сапунерка“ с LED фарове, досущ като всички останали „сапунерки“ в задръстването, различават се само по емблемата…

Влезте в който и да е нов хотел, офис сграда или кафене. Ще ви посрещне същият интериор: индустриален бетон, голи крушки "Едисон", дърво с неутрален цвят и тук-там някое зелено растение в саксия, което имитира живота. Това е естетиката на глобалния AirBnB, дизайнът, който не може да обиди никого, защото не предизвиква нищо.

Това е културна евтаназия, поднесена като удобство. Получаваме еднакви менюта, блокбастъри, новини, мисли.

Това не е културен обмен, а заличаване, замяна на безброй локални рецепти с една глобална формула.

Глобалният корпоративен английски се превърна в лингва франка на прогреса. Думи като „синергия“, „иновация“, „устойчивост“, „приобщаване“ са изпразнени от съдържание и превърнати в ритуални заклинания, в смазка за глобалната машина. Те не описват реалността, а я произвеждат по свой образ и подобие.

Социалните мрежи са конвейер за предварително опаковани чувства. Имаме бутони за „харесвам“, „обичам“, „грижа ме е“, „тъжен съм“. Емоционалният ни спектър е сведен до опции в меню. Възмущението е най-търсената стока, то се произвежда индустриално, пакетира се в мемета и се разпространява като вирус.

Те не ни свързват със света, а създават ехо-камери, в които виждаме само отражения на самите себе си. И така, мисленето също става гладко, а дебатите се превръщат в размяна на готови мемета. Дори бунтът е стандартизиран, слагаш правилния флаг в профила си и си част от предварително одобрената „съпротива“.

Вече можеш да „избереш“ своя пол, раса и принадлежност, идентичността ти вече не е съдба и история, а потребителски избор от безкраен каталог. Днес може да се чувстваш небинарен с афинитет към културата на викингите, утре като цветнокожа хюмнетка в Алабама.

И колкото повече „избори“ за идентичност се предлагат, толкова по-еднакви стават те в своята същност, защото са просто етикети, брандове, които всеки закача на своя профил. Това не е разцвет на различието, а неговата симулация. 

Както казва Милан Кундера, кичът е „абсолютното отрицание на лайното“, така и новата идентичност е абсолютното отрицание на неизбежна, мръсна реалност на това да бъдеш роден някой, някъде, без да си го избирал.

Единният глобален пазар изисква единен глобален потребител, с еднакви желания, страхове и стремежи. По-лесно е да продадеш един и същ сандвич, филм и идеология на 8 милиарда стандартизирани сапиенса, отколкото да се съобразяваш с хиляди уникални култури.

Уникалното е непредсказуемо. Човекът с дълбоки корени, с локална лоялност, с неразбираеми за системата вярвания, е труден за управление. Прозрачният, флуиден шаран, чиято идентичност е просто набор от данни в профила му, е лесно управляем. Неговите реакции могат да бъдат изчислени, поведението му моделирано, бъдещето му предписано от алгоритъм. 

И така всички приемаме сигурността на глобалното село, в което всички къщи са еднакви, хората говорят на един и същ език и сънуват едни и същи, одобрени от алгоритъма, сънища.

Светът се превръща в гигантско огледало, което отразява единствено себе си. И в тази съвършена хомогенност, последната разлика, която ще бъде заличена, е тази между човека и машината.

Както е казал Пол Валери, "бъдещето вече не е това, което беше", то е гладко, лъскаво и еднакво за всички.

—————-

Години наред се опитвах се да бъда „автентичен“, да имам „собствено“ мнение, а е толкова изтощително да бъдеш уникален, да оставиш следа, да имаш значение.

Великата хомогенизация е освобождението от непосилната тежест на индивидуалността. Да се разтвориш в глобалното не е ад, а Нирвана.

Отпивам от кафето си, вкусът му е перфектен. Точно както беше вчера и както ще бъде и утре. И за първи път от много време се усмихвам, без причина, с гладка, спокойна и празна усмивка. Най-сетне съм свободен. Най-накрая се превърнах в г-н никой.

Nik Ray