ВЕЛИКДЕН Е И ОЩЕ КАК

Великден е, неделя и аз си лежа на една страна – срещу лаптопа – чета си едновременно статии за яванският носорог и за мечовете в средновековието. Яванският носорог е много странно същество – казвам си – има кожа като на динозавър, в задната част на тялото – с едни особени ниски и най-вероятно твърди издатини – като нитовете по кожените ризници на рицарите от Ранното средновековие. Затова някои му казват панцирен носорог. Панцер или панцир означава броня. Казвам си – ако го видя на живо – сигурно няма да ми направи особено впечатление. Защото всичко наживо е някак скучно и разочароващо и те кара да казваш : Хм, е това ли е? Докато фантазията, мили мои хора, е това, което ни кара да въздишаме дълбоко и да смятаме света за красив, изпълнен с неща, предизвикващи горещо желание. Затова аз препоръчвам да не се вижда света, а да се виждат рисувани от безумни и страстни художници картини от него – поети и живописци, умни фотографи и смели писатели - или каквито там ви падне – и да се лелее за неговата красота. Види ли се на живо – то вижда се, че има само мухи, жега, умора, скъпи таксита, алчни хора, празни като окото на сляп човек хотелски стаи и разни такива неща. Виждал съм това.

Така дядо ми Диме, много прозорлив и доста скептичен човек, когато за първи път отиде в зоопарка – мисля че с мене – каза: Имаше едни животни като прасета, ама много едри, това ли са носорози? Целите в кал! Да ги мият поне бе, то и прасето...абе, и при нашето управление се прават много грешки, ама все пак...(той говореше на софийски шопски диалект, който и аз обичам).

Разбирах го – той гледаше на това, като грешка на социалистическото управление, защото целите носорози бяха в кал и бяха много дебели. Той би искал те да са изкъпани и да правят физкултура всеки ден. Да приличат на гимнастици и да правят упражнения на успоредка, лост и халки. Както и да изучават задочно Машиностроене в Машиностроителния институт.

Та така, това е само...какво само? Не мога ли да разкажа, че дядо ми Диме забраняваше на баба Гинка да боядисва в червено яйца на Великден, защото е празник на тези, които замайват главите на хората с опиума за народите, с религията, която ги прави роби? И че в червено трябва да се боядисват яйца само на първи май – в почит на Деня на Труда....

А не мога ли да разкажа, как – преди да умре след третия си инфаркт – атеист и не вярващ в нищо след смъртта, дядо Диме казваше на майка ми – своята снаха, с която никога не са се обичали, която беше по-безверен човек и от него – човек суров, напълно убеден в единствената власт на човешката воля (тоест – моята майка) – че го е страх...А тя го галеше по челото и му казваше: Няма за какво да те е страх, няма за какво да те е страх, няма за какво...

И какво мислех за Христос аз – тогава – весел и къдрокос, почти винаги полугол, с тънък кръст и широки рамене, весел и пиян, плачещ и разсмиващ всички? И едновременно вярващ в доброто и вярващ в насладите, които според представите за Доброто не са добро?

Мислех си така: Господи, ти Който си на небесата

Прости ми, както аз прощавам на своите длъжници

И така нататък...

Калин Терзийски

Резултат с изображение за Калин Терзийски