Еманация /Речник на българския език/
1. Спец. във физиката — излъчване на радиоактивни вещества.
2. Прен. Излъчване, което представя цялото многообразие и същност на нещо - напр. еманация на българския дух
Днес на най-високата трибуна у нас - тази на Парламента, се изправи една семпла интелектуално и емоционално женица, окичила се с почти титлата председател на ПГ и грачи ли, грачи. Да, ето това е еманация, но не на българския дух. Нищо, че се води НАРОДЕН представител. Тя представлява себе си и шайката, която й ръкопляска. Тя е тяхна еманация и олицетворява интеликтуалното дъно, блатото, в което доминират простотията, наглостта, нискочелата креслива арогантност, войнстващия примитивизъм и стряскащата биологичност в поведението.
Имала съм пряк досег с това нещо като министър на здравеопазването. Гнусно е.
Сигурна съм, че не е далеч деня, когато този сбириток от еманации /не само от групата грабители на България, но и ДПС/ ще има възможност да си пише неграмотно мемоарите от сградата на бул. Столетов 21.
И инструментът на Господ няма да ги спаси, твърде много мъка на хората и разсипия на клетата ни България докараха!
Видовден иде, някой го нарече Рашковден. Неизбежно е, десита, деници, маноилчета, томчета, любендиловчета и подобни.
И спокойно, вождът ви ще е най-отпред на процесията към бул Столетов, ако дотогава не е избягал в чужбина, както прилича на един истински гнусен гризач.
Цветеслава Гълъбова
