Каква е ползата в България от изучаването на управление на кризи, рискмениджмънт, или на каквото и да е, след като управлението се осъществява от постоянно прииждащи във властта партийни протежета - формирани, сортирани, селектирани и промотирани според манталитета на партията, на чиято платформа като на ракета-носител са се качили в жаждата си за докопване до кокала. Всъщност не до кокала, а до ужасяващо огромната възможност да си решат всички житейски проблеми изведнъж, днес, веднага, сега, моментално.
Тези хора са функция на „ценностите” на избраната от тях партия. " Калинките" винаги са наши хора. За тези обикновените хора са тор, върху която избуяват великите им амбиции и забележителните им резултати, вследствие на които България цъфва и връзва(според тях) , а на практика вехне и съхне( според всички останали).Винаги, когато има реален проблем с елемент на сложност, реална ситуация с елемент на извънредност, лъсва некадърността на управлението
