Според теорията за първото впечатление, така нареченото първо впечатление не съществува, защото се определя от последователността на възприетите образи, а не от тях самите.
Кое след кое виждаш, определя дали ще го харесаш.
Така се формират и електорални нагласи.
Доказано е от българския професор Александър Тодоров в университета в Принстън.
Негово е откритието, че едно и също нещо може да ти се стори приемливо, не толкова или никак, само заради поредността, в която са ти показани образите.
Сега ще ви преведа тази теория на български. Виждаш Костадинов, а след него Борисов.
Каква би могла да бъде целта?
Ще дам друг пример.
Виждаш Волен Сидеров, който стига до балотаж на президентски избори. И гласуваш за Георги Първанов.
После той прави "голям шлем".
Но понеже сценаристите знаят за това, което пиша, в калейдоскопа от образи има още един. Ако не искате Борисов, винаги може да заложите на Президента.
Това е голям шлем.
И в целия този калабалък няколко неща липсват.
Например - темата за актуализиране на изборния закон, списъците и мандатите според последното преброяване, влязло в сила ден след последния вот.
Нови избори според новите реалности.
Никой не поднася тази картинка. Защо ли?
Страхът от Костадинов блокира мисловни процеси и иска да вярвате, че изборите са лошо нещо, защото ще даде още повече сила на тези, които сте възприели за лоши.
Нека не забравяме, че освен, че винаги може да стане по-зле, има вероятност и да стане по-добре.
Въпрос на последователност на образите и силата на активираните страхове.
В линк оставям репортажа ми с професора от Принстън.
Миролюба Бенатова
https://www.youtube.com/watch?v=-VDd2XCLaoo
