Проблемът на интелигентните хора е, че обикновено са и възпитани. А възпитанието не допуска да постъпиш с простака така, както е правилно. Затова и сме възприели, че простак се убива с мълчание. И докато интелигентните мълчаха, простаците се изкачиха, кряскайки, по гърбовете ни. Спомням си една мисъл на Тери Пратчет, че добрият човек ще постъпи, така, както е правилно, без да говори и без да злорадства. Когато е необходимо да ликвидира някакво зло, ще го направи без компромиси, без лоши помисли, без да се подиграва с врага си и без да крещи за намеренията си. И още една мисъл на Айзък Азимов, че не трябва да позволяваш моралът и възпитанието да те спрат да постъпиш правилно.
Възпитано е да не обиждаме Борисов и ГЕРБ. Възпитано е да не обиждаме ПП и Кирил Петков. Възпитано е да не казваме какво мислим за Ахмед Доган. Възпитано е да подминаваме с мълчание простакът, който не спира на зелен светофар, простакът, който лепи предизборни плакати върху некролози и прясно боядисани стени, простакът, който обижда грозно и вулгарно, защото няма политически аргументи. Смятаме, че не е възпитано да посочваме на депутатите, че страдат от силни интелектуални, образователни и експертни дефицити. Смята се, че когато виждаме как някой подменя идеите със субсидиите, не е възпитано да го казваме, а трябва да отминем в мълчание и да го оставим да прави каквото си поиска, за да постъпим възпитано и морално.
Аз отдавна избрах да постъпвам правилно, а не възпитано и морално. Някои неща трябва да се направят за общото благо на всички хора. Някой трябва да е този, който крещи: "Царят е гол!", за да пробие истината през мрака на лицемерието. Не виждам смисъл да мълча или да отговарям възпитано на простаци. Всъщност съм осъзнала, че мълчанието или възпитанието се използват от тях като наша слабост. Когато се бориш с простащината, корупцията, предателството и лицемерието, мълчанието, възпитанието и морала донякъде са слабости.
Големият истински проблем е, че България няма свой интелектуален елит. Част от умните са осъзнали, че с противопоставяне на системата не се живее спокойно и не се става богат. Осъзнали са, че да си неудобен влошава качеството на живот. Осъзнали са, че мнозинството си е избрало пътя, но си мислят, че спасението трябва да е поединично, всеки за себе си и са направили компромис със съвестта си. Малко са тези, които се борят. Неудобните. Тези, които казват истината, каквото и да им струва. Тези, сочени с пръст от тълпата, която вика "Осанна!" на всеки пореден измамник, който им показва илюзии.
Трябва да постъпим правилно! Има тумори в тялото на България, които трябва да се отрежат със скалпел. Колкото повече се правим на добри и отлагаме, толкова по-големи ще са разсейките. Моралът изисква в този случай да изберем бруталното пред лицемерното съчувствие и егоистично мълчание и бездействие. Правилното е това, което е добро за народа ни. А дали е възпитано и морално, може да каже само историята!
Елена Гунчева-Гривова
