Всяка йерархия е геометрия на подчинението

Всяка йерархия е геометрия на подчинението

Властта е глагол, тя не е предмет, който притежаваш, а действие, което извършваш. Тя не съществува в хоризонтална, а във вертикална равнина: горе и долу. Всеки, който е горе, се храни от труда, вниманието и времето на тези, които са долу. Това не е метафора, а физика: данъци, наеми, лихви, подчинение. Без тези „отдолу“ никой „отгоре“ не може да остане там. 

„Справедливата“ власт е оксиморон, защото ако не експлоатираш, не можеш да властваш. 

Властта се самовъзпроизвежда, и всеки, който я има, трябва да я удвои, защото иначе ще я загуби. Тя е като раковите клетки, живее, само като расте. 

Моралистът, който мисли, че ще я „използва за добро“, е като пушач, който вярва, че цигарата ще го успокои. Механизмът е по-силен от намеренията. Системата награждава най-безскрупулните, а не най-справедливите.

——-

Фабриката на илюзиите

Всяка нова система започва с обвинение срещу предишната. 

Монархията е деспотична → демокрацията е спасение. 

Капитализмът е експлоатация → социализмът е освобождение. 

Социализмът се провали → свободният пазар е новото чудо.

Всяка система обещава, че проблемът не е във властта като такава, а в хората. Винаги има нов език на праведността - „волята на народа“, „диктатурата на пролетариата“, „свободният пазар“. 

———-

Демокрацията: властта на народа, който никога, нищо не решава

Гласуването е ритуал, който замества властта с усещане за власт. Изборите са театър, в който актьорите се сменят, но сцената и сценарият не се променят.

Механизмът е гениален: ако си недоволен, вината е твоя. Ти си избрал. Системата ти дава илюзията, че си автор на собствения си капан.

————

Социализмът: равенство, в което някои са по-равни

„Средствата за производство принадлежат на народа“ звучи красиво, но „народът“ е абстракция. Всъщност държавата притежава, партията управлява държавата, а върхушката управлява партията. В резултат имаме нова аристокрация - партийната номенклатура.

Илюзията е бъдеще, което никога не идва. 

„Временните жертви са необходими.“ „След още малко лишения и труд, ще построим рая.“ Когато раят не идва, виновни са „враговете на народа“. Никога самата логика на властта.

———-

Капитализмът: свобода, която струва пари

„Свободен пазар“ е красива фраза, ако имаш капитал. Ако нямаш, си свободен единствено да избираш между различни форми на зависимост. 

„Всеки може да успее“ е най-блестящата илюзия: тя прави бедността по твоя вина, а богатството по тяхна заслуга.

Тук вината е най-добре институционализирана: ако не успяваш, значи не си достатъчно умен, трудолюбив или „гъвкав“. Системата е невидима, защото изглежда като естествен ред, като гравитация.

————-

Структурата никога не се променя, независимо от формата, константата е трикратна:

Концентрация на властта. Винаги малцина управляват мнозинството.

Илюзия за участие. Винаги има ритуал, който прави масите съучастници.

Механизъм за вина. Винаги проблемът е в теб - в твоя избор, в твоята лоялност, в твоята „неспособност“.

Илюзията е вечна защото истината е непоносима.

Ако признаеш, че демокрацията е спектакъл → оставаш без политическа власт.

Ако признаеш, че социализмът е измама → оставаш без утопия.

Илюзията е опиатът, който ни дава надежда, обяснение и смисъл. Истината ни отнема всичко.

————

Властта винаги е експлоатация. Системите, езикът и лозунгите се сменят, но структурата остава. Малцината винаги управляват, мнозинството произвежда.

Разликата е само в това колко убедителна е лъжата, която ни държи в подчинение.

Може би изход няма, защото ние не просто търпим илюзията, а я жадуваме. Защото без нея ще видим пропастта, и няма да има какво да ни задържи на ръба.

————

Политиците не са лидери, а марионетки.

Някои знаят, че са марионетки и го приемат цинично. Други вярват в собствената си важност, което ги прави още по-добри марионетки, но всички служат една цел:

 Да поддържат илюзията за демокрация

 Да абсорбират гнева на масите

 Да бъдат лицето на системата, която никога не променят

———-

Не всеки може да стане политик, трябва да звучиш убедително, да обещаваш едно, а да правиш друго, без когнитивен дисонанс, да имаш достатъчно силно его, за да търсиш власт, но и да е достатъчно празно, за да служиш на други, и лъжеш в очите, без да мигаш.

Системата селектира за тези качества. Добрите хора не оцеляват в политиката защото процесът изисква склонност към корупция като входна квалификация.

Алчността им е feature.

Системата ИСКА алчни хора във властта, защото те са предвидими, контролируеми, и никога няма да застрашат източника на алчността си

Ако политиците са актьори, ако изборите са театър, ако “демокрацията” е илюзия, тогава кой наистина управлява?

И това е въпросът, който системата НЕ ИСКА да зададеш.

————

Кой наистина управлява?

НИВО 1: Капиталът

 Финансови институции: BlackRock, Vanguard, State Street - контролират трилиони, притежават акции в почти всичко

 Централни банки: Federal Reserve, ECB - контролират паричната маса

НИВО 2: Дълбоката държава

 Военно-индустриален комплекс: Pentagon, оръжейни корпорации, военни бази по целия свят

 Разузнавателни служби: CIA, NSA, MI6, Mossad - работят отвъд законите, свалят правителства, манипулират избори

НИВО 3: Наднационални структури

 IMF, World Bank: Диктуват икономически политики на цели държави чрез дългове

 WEF (World Economic Forum): Елитен клуб, където се договарят глобални агенди

 EU, UN: Бюрократични империи отвъд национален контрол

———-

Разузнавателните служби знаят всичко и могат да шантажират когото искат.

Медиите контролират нарратива, те казват какво е "истина", какво е "конспирация"

Технологичните гиганти контролират комуникацията, те могат да цензурират, манипулират, следят

Капиталът определя КАКВО ще се случи 

Дълбоката държава определя КАК ще се случи 

Политиците обясняват ЗАЩО се случва 

Медиите убеждават масите, че е ДОБРЕ, че се случва

Масите работят, плащат данъци и вярват, че имат избор

——-

Властта е най-ефективна, когато е невидима.

Политиците са публичното лице, те са видими, атакуеми и заменими.

Реалната власт е структурна, анонимна и постоянна:

Не гласуваш за директора на CIA

Не можеш да свалиш мегакорпорация с избори

Демокрацията ти дава власт над марионетката, но конците остават невидими.

———-

Масите жадуват за власт, защото свободата е непоносима, тя означава отговорност и празнота,, в която трябва сам да създадеш смисъл от нищото. Затова ние доброволно търсим лидери, идеологии, структури, богове, и се молим да бъдем управлявани.

Ние създаваме властта, защото не можем да понесем себе си.

Съпротивата е само поза, човечността е лукс. Системата няма съзнание, за да се интересува от теб. Тя просто функционира. Ти се раждаш, дишаш нейния въздух, играеш ролята си и умираш. Тя остава.

Nik Ray