ВСЯКО ВНЕЗАПНО ИЗОСТАВЕНО ОТ МАЙКАТА БЕБЕ Е ЗАПЛАШЕНО ОТ НЕОБРАТИМИ ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА!
БЕБЕТО ВАЛЕНТИН-АЛЕКСАНДЪР НА ДЕСИ ИВАНЧЕВА, ЕДИНСТВЕНАТА В ЦЯЛАТА НОВА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ АРЕСТУВАНА ЖЕНА С ОКОВИ НА КРАКАТА, Е ОСЪДЕН ОТ ДРУГАРИТЕ СЪДИИ НА 6 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ РОДНА МАЙКА.
ЗАРАДИ ТАЗИ ПРИСЪДА ПРЕДЛАГАМ НА МОИТЕ 7600 КУРСИСТИ ИЗВЪНРЕДНА ЛЕКЦИЯ ПО ДЕТСКА ПСИХОАНАЛИТИЧНА ТЕРАПИЯ.
Л Е К Ц И Я
СЛУЧАЯТ С БЕБЕТО АГНЕС ОТ КЛИНИЧНАТА ПРАКТИКА НА ФРАНСОАЗ ДОЛТО
Отказващото храна и вода бебе Агнес е може би най-малкият известен пациент в приложната дълбинна психотерапия, описан психоаналитичната литература. Поне на мен не ми е известен по-малък пациент.
Даже мисля, че почти не е възможно да съществува и в бъдеще такъв пациент, т.е. рекордът на Агнес (и на Франсоаз Долто) едва ли може да бъде подобрен.
Понеже бебето Агнес е само на ... няколко (на 5, по-точно) дни.
Случаят е описан във втората глава „Образите на тялото и тяхната съдба: кастрациите” на книгата „Неосъзнаваният образ на тялото” на Франсоаз Долто.
В описанието се казва, че бебето Агнес е кърмено от майка си в продължение на известно време, но след това се налага, тя да бъде хоспитализирана заради „тежък фебрилен инцидент”, и бебето остава при баща си и при леля се.
Тогава се появява проблемът, който се състои в това, че Агнес не иска да приема нито храна, нито вода.
Не иска биберон, въобще за кратко време бил налице пълен отказ от храна, който заплашвал живота на Агнес.
Бебето губи тегло, гладно е, но не иска да поеме биберона. Това е сериозен проблем.
Педиатрите били безпомощни в така сложилата се клинична ситуация, не можели да направят нищо.
Тук ще посоча, че, както при много други описани от Франсоаз Долто клинични случаи, и този случай е от времето на Втората световна война и окупацията на Франция от германците.
Така че едва ли педиатрите са имали на разположение всички необходими им средства за преодоляване на проблема.
Самият случай става в провинцията и не било възможно пациентката да бъде донесена при Франсоаз Долто в Париж.
Но все пак бащата на Агнес се обажда по телефона на Франсоаз Долто, която по това време вече е имала репутацията на способен детски психоаналитик, и обяснява накратко проблема.
Франсоаз Долто препоръчва на бащата да отиде в болницата, където е настанена майката на Агнес, да донесе оттам ризата, с която тя е там, като се стреми да запази миризмата ѝ, после да увие тази риза около врата на детето, и след това да му дадат биберона.
В описанието личи възторгът от успешното дис- танционно лечение. Франсоаз Долто казва: „Биберонът беше веднага поет от детето!”.
Психоаналитичката обяснява, че в този случай тъкмо нейната работа по несъзнавания образ на тялото ѝ помага да стигне до идеята за ризата с миризмата на майката.
Тъй като бебето е сукало в продължение на 3-4 дни, на него, след като майката е хоспитализирана, му липсва нейния образ, образът на нейното тяло.
В този случай липсата се отнася до обонятелния образ, тъй като другите образи на тялото на майката, с която, както знаем, в този период бебето се счита, че е едно цяло, още не се възприемат достатъчно пълно и цялостно, а някои от тях (например, зрителните образи) даже не е възможно да бъдат възприети.
Този обонятелен образ на тялото на внезапно изчезналата майка липсва, и това очевидно е дълбока психична травма за малката пациентка.
Франсоаз Долто казва, че фундаменталният нарцисизъм на човека, който му позволява да живее, се корени в първите повтарящи се отношения, които са свързани с дишането, храненето, обонянието, осезанието, със слуха, с тактилните усещания и т.н.
Всичките те определят толкова важната комуникация (и връзка) на психиката на бебето с психиката на неговата майка.
Тъй като в толкова ранен период от живота на Агнес няма как да е налице диференциацията на всички нейни телесни зони, поради тази причина за Агнес някои телесни функции произхождат от повторението на усещания (в случая – обонятелни), които ѝ служат за център на първичния нарцисизъм, така необходим за живота ѝ.
Когато настъпила раздялата с майката, Агнес е фрустрирана,`налице е сериозна фрустрация.
Това е причината да отказва храна и вода.
Чак когато бебето отново разпознало познатия мирис на майка си чрез донесената от болницата нейна риза, тази фрустрация, респективно и отказът от хранене, били преодолени.
На тази история може да се погледне и като на уникален случай на дистанционно консултиране и психотерапия на кърмаче с чисто психичен проблем.
Вероятно подобни проблеми очакват и бебето Валентин-Александър.
Бог да му е на помощ!
Четете моите текстове! Купувайте моите книги! Търсете ги тук: tornadobg.com
акад. Петър Иванов
